Искаме си тока бре или кайне ток
Интересно е да си без ток, изчезват всички странични шумове, не се чуват никакви работещи агрегати, помпи за парно или топла вода. Нищо не работи, традиционните дребни битови шумове са подло подменени от плъзналата гъста и лепкава тишина. Дори страшната машинария наречена от цивилизацията „асансьор“ стои неподвижно, не трака и не скърца зловещо по етажите. Обаче се чува ясно как шкембести тела се блъскат във врати, някъде падат чаши и чинии придружени от вилици. Явно някой не се е прицелил добре в масата или пък на влизане в тъмната кухня се е закачил о някой ръб от шкафче докато търси свещ или запалка. Винаги имаме под ръка един мощен фенер, дузина малки плаващи свещички, както и едни имитации на последните, но на зареждащи се батерии, които иначе си палим за уют и благинка. Десетина минути след като се поуспокоят нещата и живия ток още го няма никакъв да тече методично и ритмично с всичките си волтажи, фази и нули по медните жици, чуваш как съседа с прегракнал глас пита жена си:
– “ А ма, Ленче! Ленче ма, де са ми турмалиновите чорапи?
– “ Ко?“
– „Земи тъз батерия и ги потърси фшкафа“
Следва копаене в чекмедже:
– „Хей ги, на !“
– “ Не тия ма, турмалиновите, търси пак „
Отдясно (отдолу):
„После ще разходиш ли кучето?“
„После, ама не знам кога ще е това после, не ми се катери пеша по стълбите нагоре-надолу бе, чакай да го пущат“
– „Мързи ли те? Аз съм страшно изморена, скапана съм… но щом е така, ще слеза аз тогава.. и това ми било мъж…. лайно смотано!!“
– „Ама недей ся така…. миличко, слизам, слизам…“
Ефекта от екперимента на Павлов работи и до днес – тутакси се чуват радостен лай и топуркане. В свински тръс, защото тлъстичкото куче с неустановена порода явно и на тъмно се е усетило как се размахва каишката.
Отгоре (вдясно):
– Аййй, айй, айй, бенбу йонем сегидим дегил гечерли йемек махветтин беним пиширме ба!!!“
– „Бен ач, сеним йузунден беним дюн сичак!’
( Турчинът отгоре е зверски гладен и се сърди на кадъната, че не е включила манджата да се готви по-рано. Демек – ще се мре от глад по нейна вина! )
Баш отдолу, под нас:
– “ Ани, такова безобразие у нас в Мюних не може да се получи!“
– „Ганц рюигь шатцен, вюрде их ин йедес маль !“
Комшиите живеят в Германия и идват много рядко, но нямаше да разбера, това че са тук, ако не беше прекъсването на така жизнено необходимото ни електричество, тъй любезно предоставено (но при нормални обстоятелства) от купчина ЕРПта.
Скъпо, евтино – ИСКАМЕ СИ ТОКА БРЕ, няма на кво да си сготвим!
Няма талавизори, няма Сашко Диков, няма манджаре без ток. Es gibt keinen Strom, lassen Sie ihn mindestens fast!!
И така, без 220-те волта нямаш други занимания, освен да прослушваш международни диалози и то без подслушвателни устройства, за които може да те окошарят, можеш да учиш набърже чужди езици, или пък може да ги преговаряш, в случай ако си ги позабравил.
ЙОК ТОК, КАЙНЕ ТОК, но ето че аварията си има и друга полезна страна, общо взето – благодаря ти, ЧЕЗ за тия тъмни, но не и беспросветни часове.
