Блъфира ли Путин в енергетиката?
Борут Гъргич, основател и директор на TransCaspian project, както и експерт по енергийния сектор на Балканите за „Хюриет“
Новият еврокомисар по въпросите на енергетиката Марош Шефчович беше посрещнат грубо в Москва. От енергийния бос на „Газпром“ Алексей Милер му беше казано, че няма да има повече газ за Европа през Украйна. Сериозен ли е шефът на руската енергия?
В края на краищата, не толкова отдавна президентът на Русия Владимир Путин огласи идеята за руско-турски енергиен съюз. В контекста на конфликта в Украйна, санкциите и обезценяващата се рубла този руски ултиматум по-скоро може да бъде оценен като израз от позиция на отчаянието, отколкото от позиция на силата.
Нека обсъдим какво в действителност казват руснаците. Те казват, че те повече няма да продават природен газ на Европа през Украйна. Те също така казват, че ако Европа иска руски газ, то ще трябва да го взема от турско-гръцката граница. По нататък казват, че ако Европа не се съгласи с тези условия, ще продават газа си другаде. Дълъг списък с изисквания и, определено, Шефчович не е бил окрилен от първите си срещи в Москва. И да се надяваме, че той не е бил впечатлен от тези празни руски заплахи. Да, празни!
За начинаещите руската икономика, която се намира в състояние на свободно падане поради срива на цените на петрола и обезценяването на рублата, безумно зависи от износа на газ и петрол. Приходите от петрол и газ образуват повече от 50% от общите приходи в бюджета на руското правителство. И повечето от тези приходи идват от Европа. Ето как изглеждат нещата в числа: БВП на Русия за 2013 г. е 2,1 трилиона долара, от които 50% са 1,05 трилиона. Руският национален стабилизационен фонд възлизаше на 88 милиарда долара, преди от него да бъдат похарчени около 10 млрд. долара в безсмислено защитаване на рублата и останалите около 70 млрд. долара са далеч от това, от което Русия би имала нужда за покриване на спада в приходите, ако престане да изнася газ за Европейския съюз
Вторият въпрос е: на кого те ще продават целият този излишен газ, ако не на Европа? Определено не на Турция, тъй като тя не се нуждае от целия този газ, а и газопреносната инфраструктура на Турция е неспособна да изведе такива обеми на световния пазар. Китай? Няма съществуващи трасета, по които газът може да бъде доставен на китайците, а дори и да бъдат построени, Китай няма да плаща цени за газа като европейските. На Русия, колкото и да не иска да го признае, й е удобна нейната зависимост от европейските консуматори, тъй като дългосрочните договори, които „Газпром“ има с европейците са доста над сегашната цена на газа. Ако руснаците успеят да договорят нови контракти с Китай, Турция или който и да е друг, цените ще бъдат по-ниски.
Третият проблем със заплахата на Милер е инфраструктурата от Русия към Турция. Така нареченият „Турски поток“ засега не е построен, „Газпром“ не разполага с достатъчно пари в брой, за да го финансира, а и поради западните санкции няма опция за получаване на дългосрочни заеми на частния пазар. Така че и тук големият въпрос е кой ще финансира този газопровод, при какви условия и как това ще се отрази на маржа на печалбата на руските газови износители. По всяка вероятност този поток не е базиран на търговската реалност повече, отколкото беше неговият предшественик „Южен поток“.
В края на краищата руснаците не могат да си позволят да не продават газ на европейците, докато не са готови да се справят с 50-процентното свиване на икономиката си.
Съответно европейците имат известен простор за маневриране. От една страна те трябва да настояват руснаците да спазват своите договори и да продължават с доставките си през Украйна. Ако Украйна е нестабилна транзитна страна, то това е така, тъй като Москва го причини и Путин държи всички необходими ключове за възстановяването на стабилността в Украйна. Европейците, с достатъчно газови запаси за до края на зимата, могат да си позволят да кажат на Путин да престане със заплахите, могат да нарекат това блъф от негова страна. Да бъде изоставена Украйна в момент на нужда би било катастрофално за стабилността на източната периферия на Европа, и, не на последно място, грешна стъпка по отношение на цялата енергийна сигурност на Европа.
Последното нещо, с което Европа трябва да се съгласи, е да купува руски газ от гръцко-турската граница. Тази идея подкопава директния достъп на Европа до алтернативни газови доставки от Каспийско море, Иран и Ирак. „Южният газов коридор“, който е създаден за пълен достъп до наличния в тези региони газ, е определен за стратегически енергиен интерес за ЕС. Чрез увеличаване на достъпа до неруски газ Брюксел ще увеличи конкуренцията на европейския енергиен пазар, което ще намали цените на енергията за консуматорите и ще увеличи цялостната енергийна сигурност. Защо й е на Европа строеж на газопровод до турско-гръцката граница просто за да получава повече руски газ, след като тя вече получава същия този газ през Украйна? Със съгласието с това, последно за сега, предложение на Москва, Европа на практика би се съгласила да финансира инфраструктурата на газопровода, за което Русия има голям политически апетит, но не може да си го позволи. Всъщност това, което Милер предлага на ЕС е дегизиран „Южен поток“ и иска ЕС да плати за него.
И, накрая, Европа трябва да окаже натиск на Анкара. Като се прегръща така топло с руския президент турският му колега Реджеп Тайип Ердоган може би се чувства все едно е открил политическа сродна душа, но в кратки срокове неговата политика „чувствай се добре“ компрометират ролята на Турция да играе в бъдеще стабилен и доверен енергиен мост за Европа и за каспийците. И, още по-важно, той и неговият екип в момента подриват жизнеността на южния газов коридор, стратегически проект за разширяване на европейската енергийна сигурност.
Европа не се нуждае напорът да идва от Русия. Посланието от Брюксел към Москва би трябвало да е ясно и сбито: Европа иска вие да зачитате договорите си за доставка на газ, което означава ние да продължим да разчитаме на вас да доставяте своя газ на Европа през Украйна. /БГНЕС
