Турция не разбира собствените си кюрди

Кале Салих и Аарон Стейн, „Ал Джазира“

Жителите на населения предимно с кюрди гр. Джизре, в югоизточна Турция близо до границите с Ирак и със Сирия, се разхождат, гледайки непрекъснато с едно око в земята, за да избягват канавките и барикадите, направени от младите, които искат да блокират достъпа на турски полицаи до града.

Стените на къщите в Джизре са покрити с надписи, отдаващи почит на Абдуллах Йоджалан намиращият се в затвора лидер на обявената извън закона Кюрдска работническа партия /ПКК/, и Кобане, кюрдски град в Сирия, който едва-едва удържа вече четири месеца настъплението на Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/.

Бунтове избухнаха в Джизре и други кюрдски градове, когато турското правителство блокира известен брой кюрдски бойци да не пресекат границата със Сирия, за да подкрепят своите братя. При тези сблъсъци само през октомври бяха убити 35 души – повече от три пъти повече от броя на хората, които загинаха при сблъсъците между демонстранти и полиция в парка Гези през 2013 г. Същата седмица Йоджалан предупреди, че ще прекрати водения мирен процес между ПКК и Турция ако се стигне до избиване в Кобане.

Политиката на Турция към Сирия

Войната в Сирия изникна като нов израз на напрежението между турските кюрди и правителството на Турция в момент на обтягане на мирните преговори между Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ и ПКК – и основателна причина за това беше политиката на ПСР за сирийската граница и подкрепата на Анкара за определени елементи от екстремистките опозиционни групировки в Сирия.

Анкара съобщи, че има връзки с редица бунтовнически групировки в Сирия. Тези връзки предизвикаха гняв у много кюрди както в Сирия, така и в Турция, които гледат с подозрение на голяма част от сирийската опозиция поради своите консервативни прогнози и тяхната подкрепа на силно централизирано сирийско правителство. Въпреки че така сирийските кюрди от време на време се сблъскват със сирийския режим, съвсем наскоро в Хасакех, техният основен враг остава екстремистката опозиция.

Докато свързаните с ПКК сили в Сирия – Партията на демократичния съюз /ПДС/ и въоръжените Отряди за защита на народа /ОЗН/ от дълго време извличат полза от обикновено мълчаливо изпълняваното споразумение със сирийския режим за разделение на територията и контрол, кюрдските сили участват в кървав конфликт за територия с ислямистките бунтовници още от 2012 г.

Толерантността на Анкара по отношение на някои чужди и турски бойци, пътуващи към и от Сирия, за да се присъединят към милициите на опозицията, още повече разядоха доверието на кюрдите в намеренията на турската държава.

През октомври 2014 г. например, основната кюрдска партия в Турция призова към провеждането на масови демонстрации срещу политиката на ПСР по отношение на Кобане. Протестите доведоха до сблъсъци между подкрепящите ПКК и нейните съюзници в Сирия кюрдски младежи и религиозни консерватори от малка турска кюрдска ислямистка политическа партия. Много кюрди в Турция са убедени, че ПСР подкрепя кюрдите ислямисти срещу независимите от ПКК националисти. Това убеждение, от своя страна, допринася за всеобхватно негодувание към подхода на ПСР по отношение на кюрдите в Сирия.

Сирийските кюрди си представят децентрализирано правителство след режима на Асад и откакто в средата на юли 2012 г. основаха три едностранно декларирани автономни териториални образувания, те започнаха усилено да създават институции и структури, за да наложат своето виждане по въпроса. Анкара се противопоставяше на тези усилия поради факта, че тези кантони бяха под управлението на ПДС. И Анкара се стремеше да изолира тези кантони и дори подкрепяше бунтовнически групи, когато те нападаха териториите, контролирани от ПДС.

Кобане – универсална кюрдска кауза

През ноември 2012 г., например, сирийските кюрди обвиниха Турция за подкрепа на нападение срещу гр. Рас ал-Айн, водено от Фронта ал-Нусра. По време на нападението около 200 бойци от Фронта ал-Нусра и от милицията на ПДС – ОЗН, влязоха в сражение в предградията на Джазира, най-големият кюрдски кантон в Сирия. По време на сблъсъците според съобщения редица привърженици на сирийската опозиция са пресекли турско-сирийската граница, за да воюват срещу ОЗН в Рас ал-Айн и близо до съседния район на Кобане. Турция отрича тези информации, но Ердоган въпреки това адмирира напредъка срещу позициите на ОЗН.

Малко по-късно сирийските кюрди започнаха гръмогласно да обвиняват Анкара, че подкрепя Фронта ал-Нусра, а след създаването на ИДИЛ твърдяха, че Анкара подкрепя и тази групировка с идеята да предотврати водена от ПДС автономия на кюрдите в Сирия.

Възмущението от турската политика към Сирия стана още по-мощно след началото на обсадата на Кобане от силите на ИДИЛ. Турция досега отказва да се присъедини към военновъздушната кампания срещу ИДИЛ, като вместо това избра позицията да оказва натиск върху коалицията за разширяване на обсега на въздушните удари и с правителствени мишени /на режима на Асад – бел. ред./.

Колебанията на Анкара да окаже подкрепа на ПДС произтичат от това, че групировката има връзки с ПКК, както и поради неудобството от решението на водената от САЩ коалиция да бъдат атакувани само цели на ИДИЛ, а не да се разшири обсегът на въздушните удари и срещу обекти на сирийския режим.

За много кюрди в Турция усещането за зъл умисъл не произлиза от отказа на Турция да се намеси на страната на ОЗН в Сирия, а по-скоро от усилията на Анкара да не допусне преминаването на кюрди през границата, които да се присъединят към битката за Кобане срещу ИДИЛ.

През по-голяма част от лятото кюрдите могат лесно да минават през границата към Сирия и обратно. Но разполагането на турски войски от тяхната страна на границата беше възприето от много хора като още един тактически ход за мълчаливо оказване на помощ на ИДИЛ срещу ОЗН.

Сара Кайа, съкмет на Нусайбин, кюрдски турски град близо до границата със Сирия, каза: „По време на сблъсъците през октомври тук имаше множество бунтове и шефът на полицията ме попита: „Защо се борите за Кобане? Кобане не е ваша работа“. И аз му отговорих: „Мой проблем е, защото хората, живеещи от другата страна на границата, са мои братя, моето семейство“.“

Причини за бунта

В периода точно преди войната в Сирия многобройните несправедливости на сирийския режим срещу сирийските кюрди рядко бяха причина за бунтове сред турските кюрди – дори когато Анкара и Дамаск имаха близки дипломатически отношения. По това време кюрдските отношения през турско-сирийската граница бяха доста ограничени и се изразяваха по-скоро в абстрактни чувства на братство и семейни връзки, каквито са се проточили още от отоманската ера.

Всички кюрди, с които е разговаряно в Нусайбин, Джизре и други райони в югоизточна Турция казват, че преди 2011 г. никога не са чували за гр. Кобане, малък крайграничен град, изолиран от другите сирийски райони, населени с мнозинство от кюрди. Но от началото на водената от ИДИЛ обсада Кобане се превърна във всекидневна водеща тема за разговор сред кюрдите в Турция, които все повече започват да гледат на сраженията там като на своя собствена борба. Много турски кюрди загинаха в сблъсъците на ОЗН. Връзките между градовете, населени със сирийски и турски кюрди, се засилват, особено след възхода на ПДС в Сирия /и основната партия на кюрдите в Турция, и ПДС са свързани с кюрдското национално движение/. Кайа обяснява, че Нусайбин и неговият град-близнак Камишли, поддържат връзки въпреки затварянето на границата. Тя допълва, че когато една овца в Камишли има нужда от ваксина, на нея ще се обади някой от управлявания оп ПДС кантон Джазира. След това човек от страната на Камишли ще доведе овцата с проблеми в свободната зона между двете държави и някой от Нусайбин ще донесе ваксината. В рамките на свободната зона, между граничните постове, контролирани от некюрдски военни, кюрдите от двете страни на едно време единния град, се срещат със своите семейства, говорят за политика и се грижат за здравето на добитъка си.

Политиката на ПСР към Сирия доведе до резултат, който тя се опитваше да предотврати – широка подкрепа сред турските кюрди за усилията на сирийските кюрди да се сдобият с автономия в Сирия. Турция, изглежда, пренебрегна клокочещия гняв сред собствените й кюрди заради нейната политика към Сирия. И тя го направи на свой собствен риск – политиката на ПСР подрива турските усилия за изолиране на свързаните с ПКК сирийски кюрди и, което е по-важно, пречи на постигането на мир със собствените си кюрди. /БГНЕС