Действията на ЕЦБ са в полза на левицата в Южна Европа

Барбара Визел, „Дойче Веле“

Да провеждаш икономически реформи никак не е лесно. За някои държави те могат да бъдат много болезнени. Но паричните потоци от Европейската централна банка /ЕЦБ/ могат да заслепят.

Трябва веднага да стане ясно: президентът на ЕЦБ Марио Драги въобще не е предвидил точно този ефект. При това беше ясно, че времето, което той е избрал, за да анонсира гигантските парични потоци в преживяващата спад икономика на еврозоната, е много сложно: подобни мерки за парично-кредитна политика, обявени 3 дни преди парламентарните избори в Гърция, не могат да не окажат влияние.

Кой ще спечели от тях е ясно отдавна: в лагера на привържениците на Алексис Ципрас, лидер на Коалицията на радикалните леви сили СИРИЗА, цари небивало въодушевление – най-накрая ЕЦБ е протегнала ръка за помощ на бедните гърци. Уж сега се е появила прекрасната възможност страната да се избави от дълговете, да приключи с разрушителната политика на строги икономии и да съдейства за растежа на гръцката икономика. Ципрас дори обяви как си представя това: в процеса на изкупуване от ЕЦБ на държавни облигации е възможно с използването на технически методи да се ликвидира по такъв начин държавния дълг, че това да не се почувства от европейските данъкоплатци.

Паричният поток заслепява

Как трябва да функционира този фокус въобще не е ясно. Но самото изявление на ЕЦБ, че е готова да пусне печатницата, предизвика еуфория в Атина. Това уж, означавало край на ненавижданата политика на икономии, която задушава страната. Вместо това може веднага да бъдат инвестирани 11 милиарда евро, за да се отменят всички мерки, които предишното правителство е предприело: отново да се наемат на работа уволнените чиновници или да се отмени скандалния данък върху имотите.

Вместо тях от СИРИЗА си представят, че държавният бюджет директно ще се попълва от Франкфурт на Майн, където от началото на май всички ще се къпят в пари. Именно този сценарий гръцките партии обещават на своите избиратели: стига затягане на коланите, нас ни чака река от пари. И Марио Драги може колкото си иска да обяснява, че не е имал това предвид и да изключи Гърция от програмата за изкупуване на облигации. Гръцките избиратели – ако вярваме на последните социологически анкети – искрено вярват в идеята за спасение отвън.

И макар правителството в Берлин и Европейската комисия в Брюксел предварително да разясниха своята позиция – еврозоната може да оцелее и без Гърция, поетите ангажименти трябва да се изпълнят и т.н. – мирисът на трилион евро, който до есента на 2016 трябва да се излее над еврозоната, надхвърля всякакви заплахи и предупреждения. Даже здравомислещият финансов министър на все още действащото коалиционно правителство в Атина смята, че е несправедливо да се наказва Гърция за нейната слабост и да бъде лишавана от внезапната парична благословия, като бъде изключена от програмата за изкупуване на държавни облигации.

В действителност ефектът от подобно решение надхвърля далеч границите на Гърция: въодушевяването на гръцките леви вече активно се подкрепя от набиращото популярност движение „Подемос“ в Испания. Там също се чуват лозунгите – долу икономиите, да живеят инвестициите! Жалкото е само, че до момента нито един от тези млади герои в Мадрид или Атина не е предоставил икономическа програма, от която да стане ясно по какъв начин те биха желали да осигурят устойчив икономически растеж в своите страни.

Новите леви нямат икономически програми

Заявената от тези партии цел – да отвратят останалата Европа от нейните южни страни, да създават едно след друго леви правителства, които в крайна сметка ще могат да се противопоставят на германския диктат, ориентиран към строги икономии. Това е напълно възможно, отчитайки резултатите от демократичните избори, само дето до момента не е представен никакъв план, как намиращите се в криза национални икономики, възнамеряват да се възстановят, ако Ангела Меркел повече не играе ролята на финансов и политически контрольор плашило.

Но ситуацията става още по-опасна за еврозоната, ако се вгледаме в реакцията на италианския премиер Матео Ренци на плановете на ЕЦБ да увеличи паричната маса: според него това ще послужи като важен сигнал за промяна на цялостния курс на развитие на еврозоната. Италианският премиер, макар и да обеща множество необходими реформи, до момента не е направил нищо от обещаното. Политическите структури в Италия са изключително негъвкави. А сега, ако изчезне и дамоклевият меч на постоянния недостиг на пари, ще се изпари и желанието за реформи.

Не чак толкова драматично, но сходно, ако съдим по последиците, е положението и във Франция. Президентът Франсоа Оланд неведнъж е заявявал своето желание да реформира прекалено регулирания пазар на труда и социалната система. В момента той е напреднал с половин стъпка – а предстои цял маратон.

Така че най-голямата заплаха за еврозоната изглежда по следния начин: правителствата на държавите от Южна Европа плюс Франция имат усещането, че най-лошото е останало в миналото. Те получават пари за инвестиции, могат да създадат някакъв икономически подем и да живеят спокойно, както и преди. И Марио Драги може да се възмущава колкото си иска: много е вероятно нещата да тръгнат именно по този сценарий. /БГНЕС