Турският поток на Путин – временен или постоянен план?

Мохамед Первез Билграми

Съобщението на руския президент Владимир Путин по време на визитата му в Турция през декември 2014 г., за отказ от строежа на газопровода „Южен поток“, който трябва да пренася 63 млрд. куб. м. природен газ от Русия за Европа, дойде като внезапна изненада за много европейски столици. Това важи с пълна сила за България, малка и относително бедна държава от ЕС, която изгуби милиарди от транзитни приходи от проекта „Южен поток“.

Путин направи изявлението по време на пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган, на която заяви, че „ако Европа не иска да го реализира, то той ще остане нереализиран. Ние ще пренасочим потока на нашите енергийни ресурси към други региони на света“. Най-забележителната част от изявлението беше смяната на „Южен поток“ с двустранен руско-турски проект, по-късно кръстен от много анализатори „Турски поток“.

Той, ако бъде осъществен по план, ще бетонира аспирациите на Турция да стане регионален център за енергийни доставки. Скорошните сондажи с централното правителство в Багдад се отплатиха добре и сега Турция получава енергийни доставки от две места – от Багдад и от наскоро построената тръба, контролирана от кюрдското регионално правителство в Ербил.

Анкара вече получава природен газ от тръбата Баку-Тбилиси-Ерзурум, по-известна като Южнокавказки газопровод от полетата Шах Дениз в азербайджанския сектор на Каспийско море. Той работи паралелно с тръбата за суров петрол Баку-Тбилиси-Джейхан. Първоначалният капацитет на газопровода е 8,8 млрд. куб. м. газ за година с очакването, че обемът ще нарасне до 25 млрд. куб. м.

Най-значителният газов проект на Турция е Трансатлантическия газопровод (ТАНАП), заедно с възможността за удължаване на Трансадриетическата тръба (ТАП), с първоначален капацитет от 16 млрд. куб. м. газ за година, който ще се увеличи до 23 млрд. до края на 2023 г. А в своя финален етап 60 млрд. куб. м. ще могат да транспортират допълнителни доставки от Азербайджан и Транскаспийския газопровод в Туркменистан.

В момента природният газ представлява все по-голям дял в енергийния микс на Турция и вече е задминал петрола като най-важно гориво по отношение на консумираните обеми. Струва си да споменем тук, че Турция е вторият по важност пазар за руски природен газ след Германия. Русия също така строи първата турска атомна електроцентрала на средиземноморския бряг на страната. Тя ще има четири реактора с обща мощност 4,2 гигавата и ще започне работа около 2020 г.

Въпреки това остава любопитен въпросът дали Русия ще приеме присъствието на конкурентна мюсюлманска сила в регионите на Центарална Азия, Кавказ и Черно море. Много е вероятно тази връзка да се превърне във временна тенденция заради тежкото и осакатяващо ембарго на САЩ и ЕС върху Русия, както и заради независимата турска външна политика в региона.

Дълбоките различия по въпроси като Сирия и Крим все още са на лица и изглежда, че Русия е малко готова да се приспособи към турската гледна точка по въпроса с решаването на сирийската криза. Тези неща са особено очевидни в скорошните изказвания на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Русия не е спазила обещанието си в Крим. „Трябваше да видим тези обещания изпълнени. Но с тъга мога да кажа, че те не бяха. Русия е наш приятел, но ние сме длъжни да им кажем, ако бъркат“, каза той пред Анадолската информационна агенция.

Крим има исторически оттенък в отношенията между някогашната Османска и Руска империи, които са предшествениците на съвременна Турция и Руската федерация. Кримските татари са турски народ и имат натурална и историческа връзка с родната Турция.

Икономическите отношения между двете големи произвеждащи и консумиращи икономии не е задължително да са увенчани със стратегическа връзка. Сегашният ход на действията предполага, че тяхната обвързаност е по-скоро търговско и икономическо ориентирана, отколкото така изтъкваната стратегическа.

Така че имайки предвид целия обхват на руско-турската газова сделка и чистият успех на предложения „Турски поток“, трябва да се внимава, когато се спекулира за нейното бъдеще, или това, което в крайна сметка може да означава. Кулминацията на двустранните клиентски, търговски и икономически връзки между две страни не е задължително да представлява стратегически съюз. Този факт може да бъде отнесен и към руско-турските отношения. Други аспекти от истинските стратегически отношения между двете страни все още не са ясни.

Без съмнение Русия, следвайки американо-европейските критики, обмисля дългосрочни партньорства и изглежда отдадена на структурирането на многополюсен свят заедно с напредващия Китай.

Те вече построиха свой защитен апарат – Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), наричана от мнозина НАТО на Изтока, където единствената членка на Алианса – Турция, е партньор за диалог и скоро може да бъде издигната като държава с наблюдаващ статут. Главният въпрос за Турция в момента е дали ще пасне на мащабните руски геостратегически схеми.

Най-важният аспект на стратегическото партньорство между двете страни е изравняването в сектора на отбраната, както и единодушието по международните въпроси като тяхна основна цел – нещо, което по една или друга причина напълно отсъства от настоящите руско-турски отношения.

Така че остава да се види дали сърдечността между двете страни ще продължи да бъде непокътната и процъфтяваща или ще се изправи пред ситуация на намаляваща възвръщаемост, както ако договорките им бяха само за сега, или по-точно казано – брак по сметка. / БГНЕС