Лагерът „Враждебна“ или „Ние сме лошите в страшния филм“

Вчера гледах филм за Втората световна война по National Geographic. Годината е 1940 и вълна белгийски бежанци залива Франция бягайки от нацистите. Днес Брюксел е столицата на Европа, а ние се разтапяме от удоволствие, когато Брюксел ни похвали. Лицата на тези хора обаче по нищо не се различават от лицата на едни други хора. От лицата на майките с деца, бягащи от ужаса на войната. На една война на един режим срещу собствения му народ. Народ, за който ливанската кореспондентка на AFP Рана Мусауи казва :

Сирийците са народ изпълнен с доброта, с една семпла, дори понякога наивна доброта. Надявам се, никога да не станат цинични, каквито станахме ние ливанците, свикнали с бомбардировките и колите бомби.

Това ли са същите хора, срещу които ще строим стена по границата с Турция? Това ли са страшилищата, с които ни плашат от екрана и страниците на вестниците?

Публикуваме фоторепортаж на Ben Melrose от V Photo Agency, с тяхно разрешение, за което им благодарим, придружен с кратък коментар от фотографа. Погледнете лицата на тези „страшни“ хора, погледнете условията, в които живеят и да видим „Кой е лошия в страшния филм?“. Защото „Враждебна“ е едно наистина подходящо име за този бежански лагер.

След разрушителната гражданска война в Сирия, българските власти казаха, че ще вземат всички необходими мерки, за да приемат всички потенциални бежанци, които биха могли да пристигнат.

Хора от всички краища на Сирия пристигат в България, търсещи убежище.

Лекари, адвокати, занаятчии живеят, по-точно оцеляват в лагери с много малко храна и дрехи и при мизерни битови условия. Топлата храна е само мечта.

Хората в България полагат усилия да дарят каквото могат. Но има нужда от още толкова много неща.