EС е на прага на нови сътресения
Данните за декември 2014 г. показаха понижаване на индекса на цените в еврозоната – за първи път през последните пет години. Това означава намаляване на покупателната активност и дефлация.
А предстоящите на 25 януари предсрочни парламентарни избори в Гърция могат да дадат на кризата политически импулс.
Водещите световни инвеститори „държат във фокуса на вниманието ЕЦБ” – информира анализаторът на финансова компания IG Markets Ltd в Лондон Стен Шаму. До края на януари ръководителят на Европейската централна банка Марио Драги може да публикува дългоочаквания план за „количествено смекчаване”, целящ да напълни европейската икономика с парти за „стартиране” на производствената и деловата активност. Предвижда се мащабно изкупуване на държавните дългови задължения.
Но ще успее ли европейският регулатор или еврозоната ще трябва да бъде спасявана вече в орязан формат? Предизборното допитване в Гърция предсказва безпрецедентен успех на ляворадикалната коалиция СИРИЗА, която е за връщането в страната на националната валута – драхмата. Германският ежедневник Der Spiegel с позоваване на източници в Берлин вече съобщи, че германският канцлер Ангела Меркел, в случай че спечели СИРИЗА е готова да постави въпроса за изключването на Гърция от еврозоната. Иначе, според оценки на германски експерти, кредиторите ще трябва да спасяват половината от външния дълг на Гърция, който възлиза от порядъка на 340 милиарда евро. В този случай самата Германия ще загуби 40-50 млрд евро.
Тъкмо Гърция през последните години е главният полигон на антикризисни стратегии на ЕК и ЕЦБ. През 2010 г. ЕС отпусна на Атина кредит в размер на 110 млрд евро, а през следващите две години беше формиран нов пакет от помощи на обща сума 130 млрд евро. Освен това, през 2012 г. на Атина вече беше опростена значителна част от суверенния дълг. Но в процентно съотношение външният дълг на Гърция продължаваше да расте и в края на 2014 г. надвиши 177% от националния БВП. През септември 2014 г. МВФ, ЕЦБ и ЕК фактически замразиха процеса на отпускане на Гърция на поредния кредитен транш от 7 млрд евро, като се опряха на нестабилната социално-икономическа и политическа ситуация в страната.
Очевидно, че ЕС и другите кредитори на Гърция трябва или отново да опростяват дълговете, или наистина да разгледат въпроса за целесъобразността на членството на Атина в еврозоната – отбеляза в разговор за „Гласът на Русия” експертът на Института за Европа Владислав Белов:
Съществуват два възможни сценария на развитие на събитията. Първият е оставането на Гърция в еврозоната. За този вариант ще са необходими от ЕС нови съществени финансови загуби, включително и за спасяването на гръцкия дълг. Вторият вариант е все пак излизането на Гърция от еврозоната, значително понижаване на жизненото равнище в страната и нарастване на радикалните настроения.
През 2015 г. „Европа ще остане проблемен регион” – признава лондонският вестник The Guardian. Той припомня, че трудни избори се очакват не само в Гърция, но и Испания. А освен това „на европейските страни им омръзва политиката на икономиите”, – посочва The Guardian, цитиран от „Гласът на Русия“.
