След заплахата за излизане на Гърция от еврозоната, сега дойде ред на призрака на неплатежоспособността. Седмица преди предсрочните парламентарни избори гръцкото коалиционно правителство (консерватори и социалисти) се опитва да навакса изоставането си от Сириза – радикалната левица, противничка на строгите икономии – като алармира избирателите за несигурното финансово положение на страната.
Партията на Алексис Ципрас (Сириза), която продължава да води в предизборните анкети, се надява да спечели абсолютно мнозинство, тъй като съзнава, че евентуални съюзи ще я принудят да се отклони чувствително от програмата си при победа на 25 януари.
Засега никоя анкета не дава на Сириза абсолютното мнозинство от 151 депутати – резултат от сложни сметки, вземащи предвид броят на партиите, влезли в парламента.
А и през първите десет дни от предизборната кампания не се очерта никаква перспектива за разбирателство между Сириза и някой друг партньор.
Редица икономически показатели преминаха тази седмица на „оранжево“, подхранвайки предупрежденията на правителството на Андонис Самарас. Поне две от четирите главни банки на страната, изпреварвайки липса на ликвидности, поискаха от ЕЦБ (Европейската централна банка) включване в програмата Спешна помощ за ликвидност /ELA/, предвидена от институцията.
Те бързат да вземат предпазни мерки, след като от декември досега тегленето на пари достигна три милиарда евро, макар гръцката централна банка да смята, че ситуацията е под контрол.
Към ликвидностите им се проявява голям интерес, тъй като те сега са почти единствените, които инвестират в покупката на държавни ценни книжа заради политическата несигурност. Тези ценни книги със срок три или шест месеца допълват финансовата помощ на ЕС и МВФ за Гърция, която не може да заема на пазарите заради прекалено високите лихви.
И още една тревога: данъкоплатците като че ли са спрели да плащат данъците си, което води дефицит от няколко милиарда в държавната хазна. Грешка е да се вярва, че със Сириза на власт няма да се плащат данъци, предупреди Алексис Ципрас в Туитър в отговор на въпроси.
През цялата седмица министърът на финансите Гикас Хардувелис бе на първа линия, предупреждавайки за уязвимостта на финансите на страната.
Гърция, казва той, ще изпадне в затруднено положение, ако до края на февруари не получи 7,2 милиарда евро заеми от ЕС и МВФ, свързани с извършващия се одит на икономиката.
ЕС като че ли вече се е примирил с ново удължаване на неговия план за оказване на помощ. Не би могло да има правителство в Гърция преди 10 февруари, следователно Атина непременно ще поиска ново удължаване, отбелязва европейски източник.
Атина трябва да изплати през 2015 повече от 20 милиарда евро заеми.
Европейската централна банка се готви да стартира в четвъртък програма за изкупуване на държавни дългове – мярка, наречена „количествено омекотяване“, за да се бори срещу рисковете от дефлация и за да даде тласък на европейската икономика.
Според някои обаче Гърция може да бъде лишена от тази глътка свеж въздух заради политическата ситуация и заради желанието на Сириза да сложи край на условията, наложени от МВФ и ЕС в замяна на финансовата им помощ и да предоговори условията на дълга.
Въпреки тази атмосфера на тревожност допитванията показват, че страхът не е критерий, който въздейства върху електората, казва Томас Жеракис, директор на социологическия институт Марк. Много избиратели, спечелени от Сириза, идват от Нова демокрация, партията на Самарас.
Анкетите последните дни дават аванс от 2 до 4,5 пункта на Сириза (29,6% до 35,4% от гласовете) пред Нова демокрация (25,8% до 30,8%), което показва поляризирането на избирателите. Остават обаче 10 до 15% все още не са решили за коя партия да гласуват.
Резултатите от допитванията показват още и предпочитанието на електората за правителство на националното единство, докато Сириза иска да получи „ясен мандат“. Искаме ръцете да ни са свободни, заяви Ципрас в едно интервю за вестник „Етнос“./АФП, БГНЕС