Евразийската илюзия

Антон Барбашин, „Форин афеърс“

В първия ден на 2015 г. Беларус, Казахстан и Русия официално стартираха Евразийския икономически съюз (ЕИС), търговски блок, който Москва се надява един ден да събере отново Съветския съюз. Въпреки това обаче инициативата изглежда като провал. ЕИС не е нищо повече от една илюзия – при това неубедителна.

От две десетилетия Русия призовава за интеграция на страните от бившия Съветски съюз като равни партньори, също като в Европейския съюз. Няколкото неуспешни опита за това включваха Общността на независимите държави, по настоящем до голяма степен несъществуващ конгломерат между Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Украйна и Узбекистан. Русия стартира нов опит през 2010 г., когато най-накрая успя да създаде Митнически съюз с Беларус и Казахстан и пося зърното на ЕИС.

Но идеята за интеграция, полезна за всички, винаги е била фасада. Много преди да бъде стартиран ЕИС, беше ясно, че брутното икономическо неравенство между членовете на групата ще работи единствено в полза на Русия, като останалите страни ще имат второстепенна роля. Преди срива на рублата през декември, Русия имаше 87% от брутния вътрешен продукт (БВП) на съюза и 83% от популацията му. За сравнение най-голямата икономика в ЕС, тази на Германия, представлява 21% от неговия БВП и само 6% от населението му.

Бързото абсорбиране на Армения от ЕИС, която се присъедини на 2 януари, направи малко за уравновесяване на баланса, тъй като БВП на страната е само 10 млрд. долара (или по малко от един процент от този на ЕИС). Също така предстоящото включване на Киргизстан през май – което ще означава влизане в съюза на слаба икономика, зависеща от реекспорта на китайски продукти за Русия и Казахстан, ще увеличи разходите, без да носи нови ползи. Единственият начин, по който ЕИС можеше да стане доходен е като към него се присъедини Украйна. Това обаче вече е невъзможно след анексирането на Крим.

На друго по-неотложно ниво липсва всякаква институционализация, която да реализира и малкото икономически потенциал, който има. Като оставим настрана срещите на високо ниво между лидерите на страната, има много малко осъществяване на реалните механизми на интеграция. Никоя от структурите на съюза, в това число и Евразийската икономическа комисия (регулаторното тяло на съюза) и неговият съд нямат право да оформят политики и да влияят за взимането на решения.

По-важното е, че никоя от държавите членки не е готова да предостави власт на наднационален орган, който да ограничава по някакъв начин нейният суверенитет. И по никакъв начин руският президент Владимир Путин, който вижда ЕИС като средство за увеличаване на руската власт, няма да разреши по-малки нации да управляват такива структури. Вместо това институциите на съюза най-вероятно ще продължат да създават повърхностното впечатление на задълбочаваща се интеграция, която предприема само минимални действия. Много трудно е също така да си представим или Беларус, или Киргизстан да одобрят каквито и да е било опити, които биха променили държавната им икономическа система. В дългосрочен план ЕИС вероятно ще започне да прилича на Общността на независимите държави, където продължават да съществуват регулаторни органи, но те са напълно неактивни.

На дръвника

Илюзията за икономическо и политическо единство, която членовете на ЕИС запазиха през последните три години, се разби на пух и прах след кризата в Украйна. Русия имаше ясни очаквания, че нейните партньори ще подкрепят действията й там, също както при войната й на санкции със Запада. Но кризата извън границите на съюза предизвика дълбока проблеми вътре в него, разкривайки какво страните членки мислят наистина една за друга.

По ирония на съдбата причината за неразбирателството между партньорите в ЕИС лежи в техният частичен прогрес в икономическата интеграция. И Беларус и Казахстан първоначално искаха да останат неутрални в конфликта. Въпреки това те изразиха умерени притеснения, когато Русия анексира Крим и окуражаваше бунтовниците в Източна Украйна и бяха предпазливи при заемането на страна, страхувайки се, че Москва не зачита суверенните граници и международното право. Много повече, сблъсъкът на Русия със Запада показа, че за разлика от Беларус и Казахстан, Москва е готова да пожертва икономическия си просперитет и стабилност в името на геополитическа кауза.

Но сблъсъкът между Русия и Запада в крайна сметка принуди Беларус и Казахстан да заемат страна. В отговор на икономическите санкции, наложени й от САЩ и ЕС, Русия въведе ембарго на голям брой западни храни без да се консултира със своите партньори в Митническия съюз, структура, при която търговската политика на един от партньорите се отразява на всички останали.

Нито Беларус, нито Казахстан се съгласиха да се присъединят към руските санкции срещу Запада. Вместо това те се възползваха от отворените си търговски режими с Москва като внасяха контрабандно полски ябълки, френско сирене и германско месо в руските територии и направиха прилична печалба от това. Една често срещана практика, която наскоро беше забранена от Москва, е да се изпращат продукти от ЕС към Казахстан през Беларус през руската територия. В крайна сметка голяма част от товара не успяваше да достигне до Казахстан като се изгубваше някъде по пътя в Русия.

През изминалия месец Москва засили контрола по границите и ограничи транзита на стоки като по този начин подкопа основен стълб на съюза – свободно движение на стоки. Русия също така забрани достъпа на група производители от Беларус до техния собствен пазар като наказание за това, че са пренасяли нелегално санкционирани стоки от ЕС, опитвайки се да ги продадат като беларуски. В отговор президентът на страната Алексей Лукашенко нарече руската политика „глупава и безмозъчна“ и изрази желание за „нормализиране на отношенията със Запада“, в това число и либерализиране на визовия режим.

И за да станат нещата още по-зле, общият ход на руската икономика направи новите партньори в ЕИС особено плашливи. В своето президентско обръщение миналия месец Владимир Путин твърдеше, че Русия няма да промени политиката си спрямо Запада. Но на никого от членовете на ЕИС не се понрави възможността да потънат заедно със съседа си. Колкото повече Русия се спуска по спиралата на икономическата рецесия, толкова повече нейните съюзници ще се обръщат на Запад.

Всъщност Минск и Астана вече са започнали да проучват своите възможности. И Лукашенко и казахстанският президент Нурсултан Назарбаев посетиха Киев миналия месец и демонстрираха свята готовност да осъществят диалог с новото украинско правителство и Запада като цяло. Казахстан се съгласи да конструира нов маршрут за доставка на въглища от Екибастуз до Украйна и да поднови военното сътрудничество между двете страни. Беларус от своя страна заяви готовността си да „се съгласи с всяка молба на Киев в рамките на ден“.

Тези развития обаче не означават, че евразийската интеграция ще изчезне скоро. Докато Лукашенко, Назърбаев и Путин останат на власт, те ще продължат да спазват своята обща визия. Но без реални институции или възможност за равнопоставено партньорство, съюзът ще изчезне в момента, в който тези лидери излязат от властта. За да е по-ясно ще кажем, че ЕИС олицетворява демокрацията в Русия – очаква се да се появи, даже може би някъде съществува, но в действителност си остава илюзия. /БГНЕС