Томислав Дончев: Реформите не са модернистичен каприз

Томислав Дончев – заместник министър-председател по еврофондовете и икономическата политика, в интервю за предаването „Панорама“ по БНТ.

Водещ: Вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря иначе за европейските фондове, миналата неделя участва в Марша на единството, заедно с премиера Борисов в Париж. Добър вечер.
Томислав Дончев: Здравейте.
Водещ: Марш на единството или на отчаянието?
Томислав Дончев: Много възможни прочити, включително и гледайки тежко въоръжената жандармерия по улиците, хилядите, милионите, които шестваха в Марша. Всъщност Франция даде отговор на това, което се е случило. То е осъдено, Франция е единна. Огромната част от френския народ е изразил ясно позицията си. Дотук е ясно. По-сложното е след това да си зададем правилните въпроси, още по-сложното е да намерим правилните отговори. Някои твърдят, че сме де факто във война, много по-сложна, децентрализирана война, където фронтовата линия минава през домовете ни. Дори да приемем, че е така, това не нито правилният въпрос, нито правилният отговор. Защото, ако съдим за тероризма в рамките на традиционното противопоставяне между нас и някой друг, ще сбъркаме. Защото освен това, което е, тероризмът е и бизнес. В това му измерение, което имаме, тероризмът е индикация за тежки социални, обществени проблеми, които имаме ние в Европа. И правилният прочит минава само оттук. Съвсем друг е чисто културологичният анализ как трябва да четем всичко случило се. Имаме една използвана, последните две десетилетия да кажем, формулировка – това е през Хънтингтън, през „Сблъсъка на цивилизациите“. Можем да го четем и по друг начин. Примерно, ползвайки Цветан Тодоров.
Водещ: Защо?
Томислав Дончев: Знаете ли, наред с тези мисли, опитът да задам правилните въпроси, се появяват нови и нови. Като например, че отново трябва да поставим въпроса за границите на свободата. Традиционната формулировка, която се полза е, че моята свобода свършва, там където се опира в свободата на другия. Само че, нека да припомня, че човек, който се страхува е подложен на изключително тежка, вътрешна автоцензура и той не може да бъде свободен. По-тъжното е традиционното говорене в такава ситуация, че трябва да сме единни, че обществото трябва да даде еднозначна оценка, че службите трябва да са силни и т.н. Само че този традиционен репертоар, боя се, не ни върши работа. Трябва ни съвсем различен прочит. И то претендирам по-скоро в мисловната геометрия, когато се опитах да начертая сега и боя се списъкът с въпроси е много по-дълъг. Едва ли съм засегнал и 10% от тях.
Водещ: Доста самотни изглеждаха тези 44 лидери в Париж, буквално. Не говоря за метафора дори. Някак си ги бяха отделили настрани.
Томислав Дончев: Не, в случаят не е метафора. Поради безпрецедентните мерки за сигурност, придвижването, образно казано, беше на вълни и нали не може да си представите спокойно линейно движение на движение на хора. Не знам дали си давате сметка от гледна точка на изискванията за сигурност що за предизвикателство е било това.
Водещ: Аз разбирам, но някак уплашен ми се струва светът, в който ние с такъв ентусиазъм влязохме съвсем наскоро – Западът.
Томислав Дончев: Всъщност това е правилната реакция. Ако имаше някакво ниво на ентусиазъм колко сме много и колко сме силни, аз претендирам, че не това е правилната и адекватната реакция. Но преди да правим нещо, тук не говоря за службите за сигурност, които трябва да си свършат работата, преди да предприемаме по-капитални политически действия, както казах преди малко, трябва първо да намерим правилните въпроси и след това да намерим правилните отговори.
Водещ: Още едно събитие, на което вие присъствахте пряко – вчерашните разговори с държавния секретар и външния министър на САЩ. Защо външните министри на САЩ и Великобритания се разминаха в България?
Томислав Дончев: Сега, ако трябваше да ви отговарям като традиционен политик, трябваше да ви кажа, че това е сигурен белег как България не е вече във външно-политическа изолация.
Водещ: Да.
Томислав Дончев: Също така да спомена, че това е еднозначна подкрепа за правителството. Няма да го кажа. Не, че не е вярно едното и другото.
Водещ: Да не би нещо да искат от нас?
Томислав Дончев: Не, аз присъствах и на двете срещи – с Кери и с Хамънд. Ракурсът на разговорите беше съвсем различен. Въпросът е, има добра и лоша страна в анализа на всичко случило се през последната седмица. Това безспорно е знак за подкрепа и то, силна външна политическа подкрепа по отношение на България, но опитвайки се да анализираме по-дълбоко, нека да си дадем сметка, че наред с това, това е знак, че България е по-скоро близо до окото на бурята – огромният политически риск, на който е изложена и би било притеснително в подобен момент като днешния, последните месеци, да няма подобна визита. Разбира се, освен всички разговори, една подобна визита или визити в конкретния случай, това е малко или много знак, и за общността в България, и за цялата световна общност.
Водещ: А те какво искаха да ни кажат? Да не се плашим от Москва или да не се плашим от терора?
Томислав Дончев: Опит да се анализира ситуацията, включително и от българска гледна точка какво се случва, анализ и на външно-политическата ситуация, включително и на енергийните проекти, разговори за това какво трябва да се случи в България, разговори, разбира се, за усилията на правителството да въведе върховенство на закона, включително и разговори, свързани с инвестиции.
Водещ: „Южен поток“ отплува ли окончателно в небитието?
Томислав Дончев: Трудно е да се каже.
Водещ: Ако е отплувал, вече да го кажем, г-н министър.
Томислав Дончев: Трудно е да се каже. Всъщност, това, за което настояваме през последните седмици чрез изключително активна политика, най-вече на европейско ниво. Само напомням – „Южен поток“ не е руско-български проект. От едната страна стои Русия, от другата страна стои Европейският съюз по дълъг списък с причини. Това, което настояваме е в крайна сметка да имаме едно изчистване на ситуацията, за да знаем какво се случва. Защото, както аз самият съм казал много пъти, ако за много от европейските държави това е абстрактен проект или проблем, за България далеч не е абстрактен. България е в процедура, понякога в буквалния смисъл на думата. Тук има няколко важни неща. Когато имаме ясна, включително изявена по формален начин, позицията на руска страна, ние сме готови с редица алтернативни сценарии, които, включително, се обсъждат с европейските ни партньори и ще положим необходимите усилия да бъдат реализирани. Това е, така да се каже, малко по-прагматичният прочит. Иначе ситуацията предполага и технически и икономически, включително и политически профил, защото всички знаем, че енергетиката е такъв сектор, където технологиите, икономиката, за съжаление казвам, се преплитат много с политиката.
Водещ: Добре, как така това газово хъбче, както го нарича премиерът, се премести от Варна сега вече на гръцко-турската граница? Изглежда нещата не са така, както вие си ги представяте. По друг начин стоят.
Томислав Дончев: При условие, че имаме от една страна ясно заявена позиция от руска страна, от друга страна липса на формално уведомление какво в крайна сметка се случва с „Южен поток“. Нормално е ситуацията да е динамична и ако тук в България понякога общността се удивлява от едно или друго развитие на събитията нека да напомня, че само до преди 2 дни вицепремиерът на ЕК – Шефчович, който беше от Москва също беше удивен от част от информацията свързана с /…/ на руската страна. Динамична е ситуацията, това, което се планира в началото на седмицата, понякога в края на седмицата изглежда по различен начин, но има няколко важни неща. На първо място – България не е в ситуация и не може да си позволи, не го прави, да стои и да чака какво ще се случи. Ако обръщате внимание има поредица от изключително активни действия, най-вече на европейско ниво, което е нормалният формат в ситуацията, в която се намираме. Още един нюанс на това, че не стоим да чакаме – в зависимост от едно или друго развитие на ситуацията, както споменах преди малко, ние имаме списък с алтернативи. Всъщност, движението, както го казахте преди малко, на газовия хъб е част от тези алтернативи. Още един важен детайл, нека да напомня, че след планираните срещите в ЕК с двамата комисари Канете и Шефчович беше взето решение срещата на високо равнище във формат енергийни министри с участието на комисарите да се проведе именно в София. Среща, която се надявам да не бъде церемониална. На нея да бъдат взети важни решения. Това, че България е домакин на тази среща, между впрочем е шанс не само от публична гледна точка.
Водещ: Защо просто не признаем, че газопроводът ни заобикаля и да мислим други варианти и толкоз, какво толкоз?
Томислав Дончев: Само да припомня това, което казах преди малко: аз няма как да не вземам несериозно всичко уверения на политически представители от най-високо ниво в Русия, но все пак, на чисто формално ниво, на ниво кореспонденция България не е уведомявана за нещо подобно, първо. Второ…
Водещ: Какво повече да ни кажат?
Томислав Дончев: Още нещо – може би от политическа гледна точка алтернативният проект „Турски поток“ да изглежда обясним от икономическа и от техническа гледна точка около него има много неясни въпроси. Опитвам се да се изразя деликатно.
Водещ: Т.е. и „Турски поток“ може да не стане искате да кажете по деликатния си начин?
Томислав Дончев: Не е проблемът, че спрямо основните консуматори на края на тръбата, да кажем, трасето изминава 150 или 200 км повече. Едно подобно алтернативно трасе по никакъв начин не води до по-лесни и по-евтини доставки на газ. В крайна сметка дори и в газа да има премного политика, в крайна сметка той е суровина, която има и цена.
Водещ: Добре. Отваряте новият политически сезон и премиерът Борисов казва: „Ако правителството падне, губим 5 милиарда.“ Това означава, че ние всички сме на дрога. И тази дрога се нарича европейска помощ, европейски средства или американска подкрепа.
Томислав Дончев: Ние винаги можем да намерим укор в това, което правим. Ако не ползваме европейските фондове или ги ползваме лошо, това е достойно за укор. Ако ги ползваме, веднага се появява и друг укор, шегувам се разбира се. Дрога или наркотик не е най-подходящият израз, доколкото в повечето случаи това предполага някакъв транквилантен ефект. В случая ситуацията е точно обратната. Европейските фондове, те не могат да бъдат основният двигател на икономиката. Те трябва да бъдат стимулант. Защото, ако разсъждаваме на ниво числа, в добра, в силна година, те са около 10% от всички публични разходи. За сметка на това пък са примерно близо 71-72 процента от целия инвестиционен ресурс. Въпросът обаче беше насочен другаде. По какъв начин политическата стабилност е свързана с европейското финансиране и какво означава това? Има пряка връзка и без да изпадам в сложни анализи, само сравнението на ситуацията сега, спрямо примерно преди няколко месеца е ясно доказателство за това. И е лесно обяснимо. Една държава без посока, една държава, която не е в състояние да формулира цели и приоритети, да ги следва, предвид спецификите на европейското финансиране е в невъзможност да го прави.
Водещ: Как така ще падне правителството, ако си имате резервна гума и тя се казва ДПС?
Томислав Дончев: Това е традиционен коментар и въпреки, че получава един и същи отговор, любопитно е тази упоритост. За да направим разговора малко по-интересен, ще се опитам да ви отговоря по различен начин от отговора, който съм давал досега, че имаме ясен коалиционен формат, имаме ясен пакет от политически сили, които подкрепят кабинета. Всъщност, докато гледах репортажа в началото, се замислих, че светът се движи по непознат начин. Всичко това, което се случва, нямаме обезателно алгоритми в миналото, с които да го обясним и със сигурност да го прогнозираме .Подобна е политическата ситуация в България. Тук традиционните формати на мислене от последните 20 г. не вършат обезателно и не вършат винаги работа. Странният, признавам, надявам се сполучлив, коалиционен формат, който имаме, сложният парламент, ще дават поводи за множество въпроси и спекулация в това отношение. Исках да кажа, че е напълно възможно, въпреки че имаме формат от политически сили, които подкрепят кабинета, да се произвеждат решения, с които някои от членовете или на коалицията, или на по-широкия формат е несъгласен. Наред с това, заради по-високата степен и на социална, и на политическа чувствителност на правителството е напълно възможно нечие друго предложение да влезе в дневния ред, дори да бъде реализирано. В този смисъл дори да бъде подкрепено от по-широк кръг политически сили, между впрочем не само ДПС.
Водещ: Готови ли сте да жертвате реформите заради стабилността, господин Дончев? Ето, днес отстъпвате за БДЖ, утре може да отстъпите за пенсионните фондове. Въобще за нещо досега, няма нещо, за което да не сте отстъпили.
Томислав Дончев: Това, което се случва с БДЖ не би следвало да е точно отстъпване. Може би коригиране на една грешка, защото голяма част от предприетата стъпка беше правилна. Това, което не беше правилно, че не беше комуникирана навреме, адекватно и правилно. Между другото в масовия случай проблемът не е с броя влакове и композиции, проблемът е с разписанието е невъзможността на хора да ползват влак, когато им трябва. Надявам се това да не е принципно даване назад, образно казано по един познат вече сценарий, да се даде възможност да се обсъди с тези, които ползват най-вече влаков транспорт и да не допускаме една влакова композиция, която харчи хиляди или десетки хиляди левове, да се движи само с четири или пет човека вътре. Относно по-принципният въпрос за реформите – реформите не са в конкретния случай някакъв модернистичен каприз. Трябва да правим реформи, за да отговаряме на реформаторските си претенции или да ни похвали някой висш представител на чужда държава, когато идва в България. Голяма част от реформите и в социалната, и в икономическата сфера са въпрос на неизбежност.