Захранването на бебето
Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители.
Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.
Храненето на бебето през първите месеци от живота му е сравнително лесно. Кърменето на поискване е най-близкият до природата, логичен и лесен начин за хранене. При него майката няма съмнение дали детето яде колкото и каквото трябва, защото бебето само определя кога и колко, от най-добрата възможна храна, да консумира. Бебетата пък, които се хранят с адаптирано мляко имат съответния режим – формулата се приготвя в точно определено количество и се дава на точно определени интервали от време. Това улеснява майката (или съответно друг човек, който гледа бебето) в планирането на ежедневието. И в двата случая първите месеци, в които бебето се храни само с мляко, дават възможност на родителите да се съсредоточат върху други аспекти на отглеждането на мъничето и да не се тревожат за храната.
Когато стане време за захранване, родителите е необходимо да положат допълнителни усилия в неговото планиране и осъществяване. Необходимо е предварително да се реши кога какво ще се даде на детето, да се планира пазаруването (особено ако за детето се подбират специфични, например био храни), да се приготвя храната, да се охлажда до необходимата температура преди детенцето да е огладняло, за да може навреме да му се предложи.
Голяма част от тези притеснения си спестяват родителите, които захранват децата си по метода на педагогическото захранване, както и тези, които прилагат метода „Захранване, водено от бебето”. При педагогическото захранване родителите в повечето случаи не приготвят специална отделна храна за детето, а сядат заедно да се хранят възрастни и деца и дават възможност на децата да се хранят с каквото има на масата, т.е. от храната на възрастните. В началото малките деца само опитват храната, в много малки количества, трошички и постепенно увеличават изяденото количество и разнообразието на храните, които консумират. Естествено това не е лесен начин за родителите, които по принцип не се хранят здравословно и на масата им има храни, които не са подходящи за бебета. Родители, които искат да хранят децата си по-здравословно от тях самите, могат да приготвят няколко различни храни и ги оставят пред детето. То само решава от кое да опита и колко. Дори и най-малките деца могат да вземат парченце храна (например приготвен на пара зеленчук) с ръце и да я поднесат към устата си. Естествено многократно ще я изпускат и много много ще цапат, но това е изключително забавно за гледане, а най-доволни са децата, на които се дава такава свобода и възможност сами да експериментират с храната си. Основната идея на „Захранването, водено от бебето” е то да яде не пасирана храна, а на педагогическото захранване да яде от храната на възрастните, като се започне с микродози. В основата и на двата метода е да се остави захранването да се случва по по-естествен начин.
Повечето родители избират да хранят децата си по т.нар. педиатричен начин, който предполага даване на точно определени, специално приготвени за детето храни (обикновено пасирани), като всяка нова храна се дава след като е изминал определен интервал от въвеждането на предходната храна. Така детското стомахче постепенно се запознава с новите храни, като се цели плавен преход от по-лесно смилаеми, към по-трудно смилаеми храни и се следят реакциите на алергия и непоносимост. При „Захранване, водено от бебето” също може да се спазва тази последователност на въвеждане на храни и следене за алергични реакции, но храната не се пасира. Не е необходимо родителите да спазват само един единствен метод на захранване, могат да опитат различни варианти и да ги смесват, заместват, комбинират, като се водят от бебето.
Ето няколко конкретни въпроса, които си задават не малко родители, на които предстои захранване:
На каква възраст трябва да дам първата храна на детето ми, различна от кърма (адаптирано мляко)?
На около 6 месечна възраст кърмата вече не е достатъчна за задоволяване на всички хранителни нужди на детето, но тя продължава да е една от най-важните храни до навършването на 1-годишна възраст, а след това, докато детето и майката желаят (Световна Здравна Организация, Ла Лече Лига). Децата, хранени с адаптирано мляко, могат да получат в по-ранна възраст необходимост от хранене с друга храна, тъй като адаптираното мляко не може да осигури необходимото на детето, така както го прави истинската храна. В него има добавени много допълнителни витамини и микроелементи, но те не са така добре усвоими от организма, както ако са от естествен източник. Възрастта от около 6 месеца е тази, в която запасите от желязо в детския организъм намаляват и е редно детето постепенно да бъде подготвено да почне да си го осигурява от твърдата храна.
Най-важното нещо при определяне готовността за захранване са признаците, които детето дава. Дали проявява интерес към храната на възрастните, дали може да седи самостоятелно поне за малко (с облегнато гръбче), дали като му се даде нещо в устата то го избутва с езиче или напротив, започва да прави движения като дъвкателни, да смуче храната… това са признаците, които ни подсказват, че детето е готово за захранване.
Каква да бъде първата храна и какви да бъдат следващите храни?
Няма строго определена последователност на храните, това зависи от индивидуалния избор на родителите и най-вече от сезона (това, което може да се намери прясно на пазара). Все пак има храни, които са по-лесно смилаеми и повечето родители избират да започнат с тях. От значение е и това, че някои храни са запичащи, а други напротив. Редуването им и съобразяване с моментното състояние на бебешкото стомахче е удачно.
Ето няколко примерни първи храни:
– оризова каша – лесно-смилаема първа храна; неутрален вкус, който се харесва на бебетата; запичащ ефект;
– тиква – сладък вкус; лесно смилаема; разхлабващ ефект;
– картоф – лесно смилаем; добра консистенция; неутрален вкус (в чиста форма може да не се хареса на бебето, но смесен с друг зеленчук – да)
– морков – сладък вкус;
Примерна схема на захранване
Това е една съвсем примерна схема и няма никакъв задължителен характер. Зависи от сезона, от индивидуалния вкус на бебето, от неговите желания, от възможни реакции към някои храни и др.
Особеност на въвеждането на глутенови храни, е че е по-добре да не се отлага за по-късна възраст, по-добре се приема от децата, когато са във възрастта на по-активно кърмене и когато са с по-силен имунитет. Другите алергенни храни и такива, които могат да предизвикат дразнене е по-добре да се въведат около годинката (мляко, малини, ягоди, пресен домат, цитруси и други). Яйчния жълтък може да се въведе и в по-ранна възраст, преди месото, но е възможно да предизвика непоносимост, тогава е по-удачно да се отложи въвеждането му за по-голяма възраст. Възможни реакции на непоносимост към храна са газове, колики, стомашно разстройство, обрив.
През какъв интервал от време се предлага нова храна?
Достатъчно дълъг период между повечето храни е 3 дни. При храните, които са по-трудно смилаеми или се предполага, че може да предизвикат реакция е удачно да се изчака повече. Например при въвеждането на глутен може да се изчака по 10 дни преди да се въведе храна с повече глутен. Удачно е и между различните меса да се изчака повече от 3 дни. Същото важи и за млечните продукти, които могат да предизвикат реакции.
Когато се въвежда нова храна необходимо ли е да се предлага в чист вид или се смесва с други храни?
Може да се предложи и самостоятелно, може да се предложи и в комбинация с други вече въведени храни. По-вероятно е да се приеме по-добре от детето във втория случай и може да се започне с добавяне на само една лъжичка от новата храна и постепенно да се променя съотношението през следващите дни.
По какъв начин се приготвя бебешката храна и как се предлага за консумация на детето?
Зеленчуците, а дори и плодовете може да се приготвят на пара или да се сварят, след което да се пасират. Детето се храни с лъжичка, не се слага храната в шише с биберон. На бебето може да се предложат и непасирани сварени зеленчуци, които то да взима само и да се храни с ръчичка. Някои бебета се научават още на 8 месечна възраст да използват виличка и лъжичка и това представлява за тях много интересно занимание. За други деца това може да се случи след годинката, но не бива да им се отказва да опитват, ако искат, независимо, че може голяма част от храната да отиде на земята, по главата и по дрешките на детето. Храната е удачно да се предложи преди детето да е огладняло (майките обикновено знаят за своето дете кога ще огладнее) и да е във време, в което то е в добро настроение, да не му се спи например. Сол и захар не се добавя към бебешката храна. Подправки като целина и магданоз могат да се добавят още след въвеждането на първите няколко храни, или един – два месеца след захранването.
Какво количество храна трябва да изяжда бебето?
Това е твърде индивидуално, най-общо може да се каже – колкото бебето желае, не бива да се настоява детето да изяжда по-голямо количество, отколкото му е приятно. Млякото (кърма или адаптирано) продължава да е основната храна на детето до навършване на 1 година и не бива то да му се ограничава, за да консумира повече твърда храна.
В първия месец от захранването е достатъчно веднъж на ден да се предлага нова храна, някои бебета ще изядат само 2 лъжички, други може да изяждат и цяло бурканче. През втория месец от захранването може да се предлага храна 2 пъти дневно – например зеленчуково пюре на обяд и каша или каша с плод или само плодово пюре следобяд. Закуска обикновено се въвежда в осми – девети месец с въвеждането на сиренето, като се предлага под формата на каша със сирене или попара, но не е задължително, разбира се.
При захранването на бебето, както и при всеки друг аспект от отглеждането на детето е много важно да продължаваме да следваме детето, защото всяко дете е различно, да се доверим на неговите вкусове, желания и инстинкт.
