Сталин, който нервираше митничаря
Случката звучи като виц, но не е.
По принцип, извозването на гурбетчии в посока Русия ставало със собствени автобуси на Главболгарстрой, хем излиза много по-евтино на компанията, хем и превозваните неща са по-далече от очите на митничарите по летищата. Пък и не говорим за никаква такса за свръхбагаж. Сещате се какво се е помествало из търбусите на рейсовете освен личните сакове с дрехи: запаси от ракия за няколко месеца, чифтове маратонки за контрабанда, дънки, луканки, консерви за първоначален сървайв и прочее. Проблемът единствено е, бил че рейсовете доста се трошали, но и това е било организирано – пътували по партиди по два един след друг, за да може да си помагат ако нещо се случи. Но, нека се върнем към случката.
Та, стига значи първия автобус до граничния контрол, втория малко изостава.
Шофьора на рейса вади паспорта си и го подава на служителя. Служителя оглежда автобуса и отваря тескерето.
– Что это такое за имя? Мм?!
– Как какоййе – емий… Сталин. Сталин съ казвам аз.
– Серьозно у вас такое имя?
– Да, сирьозно Сталин се казвам, така мама и тате са ме кръстили. Ние значи имаме много „Сталин“ в Болгария. Сталинци у нас ехееей, многа има, с лопаты да ги риньеш. Че какво чудно има това – Сталин, он е болшой человек! Понимайш меня?!
(Понимайш ти, ама друг път – казано под мустак)
– Только серьезно пожалуйста…что у вас всех в Болгарии такие клёвые имена? – пита граничния контрол и го гледа криво. Видимо много раздразнен му връща паспорта без да поглежда Сталин в очите.
Сталин си прибира документа в пазвата и мърмори:
„Ти ся че видиш какво те чака, щото шофьора на задния рейс дето кара след мен се казва Ленин, ти са че видиш твойта мама….“
И Сталин минава границата, спира автобуса малко след бариерата. Излиза навън и пали една цигарка докато чака сюблимния момент на сеира с Ленин.
Ето че пристига и втория автобус. Кара го Ленин. И него като Сталин мама и тате така са го кръстили по онова време.
Ленин се приближава към гишето.
Вади паспорта.
Идва момента на истината.
И Сталин вижда от мястото си за наблюдение как служителя на граничния контрол изхвърля през гишето паспорта на Ленин с истеричните крясъци:
– Я вас всех верну назад, я не пущу вас…..ааа…….аааааа!!!!!!!!!!!
Сталин и Ленин, я вас всех………..
