Богоявление по телевизията

Ирен Филева

Миналата година имаше спорове на тема „другоселците“ в Калофер.

Някога, когато бях дете християнските празници бяха забранени.
Дядо Коледа идваше тайно, в четвъртък тайно боядисвахме яйцата, в събота тайно месехме козунаците.
Е, понеже не можехме тайно да отидем в храма, по телевизията явно пускаха хоивудски касоразбивач, а край храма имаше милиция и бдителни съседи-съгледвачи. На семейството ми се бе паднал един чичко-журналист.
Тогава ходехме в храма на Великден, сега не.
Сега ходим след празника в храма.
Напоследък по празници се хващам, че не ми се гледат репортажите и новините.
Синът ми има детски спомени, но отдавна.
Последният му е как сме направили „стени и покрив над него“ с телата и ръцете си.
Предполагам,такива спомени вече кътат калоферци, откак миналата и тази година да попаднаха в телевизора.
След като изгледах няколко новинарски емисии само се чудя какво стана ясно и какви спомени ще приберат в чекмеджетата си днешните деца.
Според библейската легенда на Богоявление, Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“.

Християтството е дълбоко лично преживяване и трябва да научим децата на това.
За да не заприличат на нас, дето вече само крещим и имаме нужда от все повече адреналин.
Вярата не ще адреналин, иска тих размисъл и смирение. Не послушание.
Смирение, което да ни накара да започнем да се изслушваме и да не си крещим.
Защото, когато се изморим да си крещим, започваме да стреляме.
Трябва да се научим и на друго, да знаем какво се е случило в библейските времена и какво отбеляваме всяка година, на всеки празник.
Рождество е Коледа.
Възкресение е Великден.
Богоявление е Йордановден.
….
Ще е добре да следва продължение.
Ето го и продължението от 2015 година.

Деца пищят, майки с кожени палта им помагат да нагазят в ледените води на Тунджа. Тази година пет годишното дете също пищя, защото го пръскаха „за здраве“, след като му дадоха кръста върху раменете на баща му.
Хора напираха пред камерите да влизат в реката. Антон Хекимян пак влезе в ледените води, за честта на традицията.
И се завъртя хорото.
Наводнените от Тунджа били отказали ритуала вадене на кръста от вода и щели да гледат по телевизора.
Нямам идея що за традиция е това, докато не я показаха преди N броя години по тАлавизора. Така и никой не се постара да я обясни.
Миналата година дори имаше твърде нелицеприятни сцени. Затова тази година предупредиха, че пияни мъже няма да се допускат, както и „другоселци“.
Изобщо в развитието на традициите пред камерите се забелязва едно и също явление, някой видял по телевизора, харесал като „джамбуре“, запомнил и решил другата година да го покажат.
Така се случва край църквите отдавна на Великден и другите големи празници.
Антон Хекимян беше гарант за спазването на традицията в Клофер тази година. На излизане каза, че ръцете му били топли.
Тъпанджията определено беше неконтактен. Той беше в ролята на т.н. „ледоразбивач“. Казаха, че много българщина и патриотизъм било имало. Някак никой не успя да го направи с думички обаче.
За хорото различни източници твърдят, че се танцува в продължение на половин час. Тази година беше доста по-кратко. По-принцип влизали над 100/200 мъже във водата. Традицията повелява, че без значение кой от мъжете ще хване кръста, той го дава на най-малкото момче, осмелило да влезе в студените води на Тунджа.
Калоферската песен „Залюбила е Василка“ съпровожда танцуващите в ледените води край Калофер! Градът привлича и много туристи, които напират да вземат участие в патриотичното занимание. Говори се, че няма влязъл във водите да се разболее. Говори се, че традицията се поддържа два века.
Не е лошо обаче да бъде проучена и описана, не само показана по телевизора.
А аз си мисля, че вярата е много лична и няма нужда от точно такива традиции. Може би и от камери…или поне не с панаирния аспект.
Може и да греша…
Вероятно тази традиция някога е била спонсорирана с проучвателна цел за работата на човешкото сърце. Извън добронамерената шега, такива традиции са често неразбираеми за европейците. Чия е работата да бъде обяснена се оказва въпрос за няколко милиона.
Инак, ще присъства по чуждите телевизори в рубриката „без коментар”.