Джерард напуска Ливърпул заради Брендън Роджърс

| от |

Стивън Джерард даде интервю за клубната телевизия на Ливърпул, в което разказа за тежкия разговор, който е имал с мениджъра Брендън Роджърс, интервюто е публикувано в „7 дни спорт“. Именно Брендън Роджърс е убедил Джерард, че е крайно време да се махне от отбора, в който изкара цялата си досегашна състезателна кариера. Капитанът на „червените“ разкри как новината е била приета в семейството му и призна, че би се радвал, ако в бъдеще му се удаде да е полезен на клуба на друга длъжност.

Как се чувстваш, след като обяви, че през лятото напускаш Ливърпул?
– Някак странно. Няма да лъжа, последните 24 часа бяха емоционални за мен и семейството ми. Но предстоят още 6 месеца и все още съм изпълнен с желание да се опитам да направя нещо. Ще се фокусирам върху това, а в края на сезона ще има достатъчно време за сълзи и сантименталности. Последните 24 часа бяха тежки и трябваше да свърша някои трудни неща, за които не бях мислил от доста време.

Какво му минава на човек през главата, когато взима такова важно решение?
– Преди всичко аз винаги съм длъжен да поставям на първо място моето семейство. А след това да мисля и за себе си, както и за клуба. Трябваше да взема трудно решение за това кое е най-доброто за всички, които ги касае. Истината е, че през лятото ще стана на 35 години, а съм тук от дълги години. Дойдох на това тренировъчно игрище 8-годишен. Винаги съм знаел, че някой ден ще дойде краят и че решението ще е емоционално. И ето че стана! Хората си имат свои мнения по въпроса, но за мен лятото е най-удобният момент да си тръгна и да опитам нещо различно. И се надявам, че ще имам възможност да се върна.

Имаше ли конкретен момент, който наклони везните към това решение?
– Имаше повече от един момент, но според мен ключовият беше, когато мениджърът (б.р. Брендън Роджърс) неотдавна ме постави на резервната скамейка и ми заяви, че е време да си разпределям времето и да подбирам мачовете, в които да играя – заради себе си и заради отбора. Достатъчно съм умен, за да осъзная, че това беше правилно, но когато си бил титуляр и основен играч на отбора от толкова дълго време, такъв разговор е труден. Приемам го и ще продължа да давам всичко от себе си и като титуляр, и като резерва или като каквото дойде.

Тежко ли го приехте, или бяхте наясно какво предстои?
– Имах идея да си тръгна в някакъв момент. Аз съм човек, не съм робот и не съм на 24 години. Иска ми се да съм на толкова и да бях срещнал Брендън, когато бях на 24, защото смятам, че сега щях да седя тук и да говоря за многото титли, които сме спечелили заедно с него. Но истината е, че той дойде в клуба, когато бях на 32, и е жалко, че нашето познанство не започна преди 10 години. Имах идея какъв разговор трябва да проведем, но начинът, по който стана, беше болезнен. И той беше ключовият момент. Заедно с други неща от последните 6-12 месеца, но ключов беше разговорът.

Заявихте, че е трябвало да поставите като основен приоритет семейството. Как то прие нещата?
– Не беше лесно да го кажа на момичетата, въпреки че те не са големи футболни фенове. Обяснението, че баща им повече няма да играе за Ливърпул, ги засегна сериозно. И в същото време е прекрасно, защото е сериозен шанс за мен и семейството ми. Но да, беше тежко.

Но пък какви невероятни пътувания можете да предприемете със семейството…
– Да, разбира се. Основното за мен сега е да приключа силно сезона от моя гледна точка и да се опитам да направя нещо за отбора. И да зарадвам моите фенове – те преживяха тежки 6 месеца, както и ние. При разговора ни преди няколко дни заявих на мениджъра, че не бива да има никакви притеснения към мен. Оставам до края на сезона и ще се боря до последния съдийски сигнал.

Трябваше да разкажете за случилото се и на вашите съотборници, какви бяха техните реакции?
– Мисля, че останаха леко шокирани. Сякаш целият клуб беше получил лоша новина. Но не искам да изглежда така. Исках да го оповестя след срещата с Лестър, защото не исках това да се отрази на мача. Футболистите знаят, че мисля за тях, но беше мило да видя, че и те мислят за мен.

Четохте ли реакциите за напускането ви?
– За момента не мога. Продължавам да държа телевизора загасен. Отговарям на есемесите, но ми е трудно. Не съм си мислил, че ще е толкова сериозно.

Стивън Джерард и Ливърпул вървят ръка за ръка. Казахте преди време, че искате някой ден да се върнете и да работите в клуба. Това ли е дългосрочната ви цел, без значение от следващия ви ход?
– Мисля, че това е по-скоро в сферата на надеждите. Бих се върнал и работил в клуба, ако чувствам, че мога да помагам. Но това е нещо, което трябва да се обмисли. Не искам да се връщам само за да бъда футболистът Стивън Джерард и за да съм на разположение. Ако ръководителите виждат длъжност като за мен, с която мога да помогна на отбора или да помагам на малките да израснат като футболисти, ще го обмисля, разбира се, защото клубът заема огромна част от моя живот.

Какъв е мечтаният сценарий за следващите шест месеца?
– Все още имаме шанс да завършим в „Топ 4“ – това е най-важното за отбора по очевидни причини. След старта ни през този сезон това ще е сериозно постижение. А от егоистична гледна точка за мен значимото винаги са титлите и медалите. Тях хората ги помнят и те са всичко за клуба. Всичко опира до успехите и до историята.

Когато накрая си стегнете багажа тук, в Мелууд, и минете през входа за последен път, как ще се почувствате? Възможно ли е да го предвидите?
– Не и в този момент. Но съм сигурен, че ще е тежко. Последният мач и последните тренировки ще бъдат мъчение, защото е толкова трудно да кажеш „сбогом“. Надявам се да си кажем „ще се видим скоро“, а не „сбогом“.

Има огромна тъга сред феновете, какво ще им кажете?
– Трудно е да им отговоря, но чувствам същото като тях. /“7 дни спорт“

 
 
Коментарите са изключени за Джерард напуска Ливърпул заради Брендън Роджърс