Музика без граници с Александър Николов (@tourbg)
Оставете си стереотипите пред вратата и заповядайте в музикалния ми свят. Като цяло в него няма забранени жанрове, но в никакъв случай не мога да кажа, че слушам всичко. Просто деля музиката на добра и лоша, като и това делене не е окончателно и често определението за една песен или изпълнител може да се промени от случка или човек.
Започвам с класическата музика, която обичам да слушам за ‘успокояване на лудите в мен’. Топнат в джакузито или ваната. Преди време открих, че най-добре тичам на класика, препоръчвам да пробвате 🙂 Тук няма да слагам Моцарт, Шуберт или Бетовен, защото можете да ги откриете и сами, въпреки, че „На Елиза“ е единственото (или поне част от него) останало ми от уроците по пиано.
Alessandro Marcello – Adagio in D minor
Друга класика за мен е Металика. И като казвам класика имах гадже балерина която играеше Лебедово езеро на тази песен. Ефектно 🙂
Metallica – Nothing Else Matters
И докато сме на класическа вълна няма как да минем без няколко парчета от времето, в което аз навлязох в тийнейджърските си години, а в България към Първа, Втора и Руската се добавиха безброй кабелни и сателитни програми, повечето немски. Мога да кажа, че съм от поколението Bravo tv по RTL и RTL II. Nana, C Block, Alexia, DJ Bobo, Roxette, ABBA съм сигурен, че ще дойдат в ума на всички. Аз съм подбрал няколко не толкова близки до ума песни и изпълнители.
Това дори не ми е най-любимата песен на Oli P., но тя ми дойде в момента. Guano Apes е една от групите, която ме кефи оттогава, та досега.
И как да минем без това:
И разбира се бой бандите. Ще пропусна Blue, Boyzone, Backstreet boys, само защото съм сигурен, че тази банда е доста по-непозната. А и защото няма как да избера коя точно тяхна песен да пусна.
И постепенно започваме пътуването. С френско. Gregory беше един чудесен изпълнител, „продукт“ на френско риалити, тук е момента да кажа, че голяма част от популярните френски изпълнители в момента тръгват от Star academy, La Nouvelle star, X factor… Ако в България не се случва, it’s just because you do it wrong. Казвам беше, защото Грегори си отиде преди няколко години от муковисидоза, коварна болест на белите дробове.
Почти всяка от френските песни успява да ми направи буца в гърлото, което на българските текстописци не им се получава. Защо ли?
Друг урок ‘във Франция правят така’ е новата мода на ‘албум римейк’. Популярните сред младите, поп и R&B изпълнители изпълняват песни на по-възрастните. Кога ли Мария Илиева, Рут Колева и Анелия заедно с Миро, Графа и Криско ще запишат песните на Лили Иванова или Емил Димитров с нов модерен аранжимент. Май никога…
И последното ‘във Франция правят така…’ – мюзикълите. Операта си е опера, мюзикъла може да накара младите да обърнат внимание и на по-‘културната’ част от музиката.
Италия може да е пълна с млади талантливи изпълнители, аз я открих от Тициано Феро, а истински я харесах след Лаура Паузини. За късмет те имат и дует 🙂
Лек подскок и сме на Балканите. Тук мога също да изредя доста песни, ще се огранича с две. Също с невероятни текстове.
Armin Muzaferija – Vulkani.
И Željko Joksimović – Zovi me
Гръцката ми кръв не може да не се намеси. Мога да изредя стотици гръцки песни, предпочитам да ви пусна една, на която имам чудесни спомени от една таверна 🙂 А и със „От Солун до Атина“ можехме да я докараме до много меланхолия в селекцията.
Стигаме до арабското, където идва Амр Диаб и неговата
И тук се сетих за Шакира, Антик, Елена Папризу, Сарит Хадад, Таркан… Ще ви пусна една песен на Ishtar с невероятен текст…
Мога да изредя и доста руски песни, но в момента се сещам за тази:
Един скок до Латинска Америка ни довежда до:
Една от най-добрите български рок песни е на Преслава:
А който нарече това парче ‘чалга’ е просто задръстен и предубеден комплексар:
Виж това бих го нарекъл чалга, при все, че се изпълнява от победителят в Гласът на Франция.
И за финал повече в този плейлист, започващ с ‘Белега от лявата страна’
Само липсата на време е попречила за създаването на поне още два такива, но май е време.
