Най-добрият начин да влезете в медиите – наемете звезда

Дейвид Силито, Би Би Си

Представете си следното – почукване на вратата, отваряте и пред вас застава Джон Ф. Кенеди на прага да стане президент на САЩ.

Той искал среща с вас от седмици и казва, че се нуждае от помощта ви, за да му донесете милиони гласове. Мъжът, когото той посещава, е актьорът и „Крал на калипсо“ Хари Белафонте, който далеч не е впечатлен. Кенеди, заявил той, изглежда не разбирал много от проблемите на чернокожото население на Америка.

Белафонте обаче му казва, че мъжът, с когото трябва да говори, е д-р Мартин Лутър Кинг-младши. Кенеди не искал да отдалечи своите бели избиратели от Юга, но когато д-р Кинг бил изпратен в затвора, той и брат му Боби говорили в негова подкрепа. В замяна на това д-р Кинг му благодарил за „моралния кураж“.

Кенеди спечели изборите със скромна преднина и получи 68% от вота на чернокожите, 7% повече от предишния кандидат на демократите Адлай Стивънсън. Историята на близките връзки между политиците и знаменитостите е дълга. Предшественикът на ФБР Бюрото за разследване се тревожеше от звездната сила и политическата агитация още през 1918 г. Причината? Те са до известна степен в същото бизнес-внимание.

Може да казваме, че това няма никакво влияние върху нас. Институтът Ипсос-Мори твърди, че мнозинството от хората заявяват, че одобрението на знаменитостите „не оказва никакво въздействие“ върху намеренията им за гласуване. Но когато трябва да се създаде внимание, това просто има смисъл – обръщате се към експерти и те се наричат звезди.

В неотдавнашно изследване на Мори Анджелина Джоли оглави класация на знаменитости, които според обществото дават положителен принос към политиката. Ръсел Бранд е на последно място. Но макар много хора вероятно да не го харесват, никой не може да оспори способността му да привлича внимание, особено сред младите.

Когато Леонардо Ди Каприо изнесе лекция на срещата на върха на ООН за климатичните промени през септември, той заяви, че говори не като експерт, а като „загрижен гражданин“. Речта на „Посланика за мир“ на ООН продължи по-малко от три минути и предизвика повече отразяване от медиите, отколкото речите на Бан Ки Мун и Барак Обама.

Тази година е 60-годишнината, откакто ООН възприе звездната политика. Техният първи посланик на добра воля беше холивудската звезда Дани Кей. През годините УНИЦЕФ привлече група, включваща Нана Мускури и пуйката Дъстин, която представи Ирландия на Евровизия. Освен това способността да привличат вниманието стана все по-продаваема.

Към кого най-напред трябва да се обърнете, ако искате малко звездна сила, за да увеличите шансовете си на избори? Проф. Бари Гънтър, автор на книгата „Звезден капитал“, нямаше никакво колебание, когато му зададох този въпрос. „Джордж Клуни, без съмнение. Известен, заслужаващ доверие и сега с допълнителна стабилност“.

Може да твърдим, че не сме повлияни от звездите, но той казва, че има „достоверни статистически доказателства“, че сме и нарастваща индустрия се опитва да изчисли тази сила. Един от тези показатели е „Резултатът Q“. Хенри Скафър от Marketing Evaluations, който създал „резултатите Q“ за звездна сила, знаел на кого щеше да се обади, ако кандидатстваше за изборна длъжност. Няма как да не знае. Резултатът Q празнува 50-годишнината си и той изчислява на всеки шест месеца колко добре известни и колко харесвани са топ 1850 знаменитости.

Около 83% от американците знаят кой е Том Ханкс и неговият резултат Q, оценяващ доколко е харесван, е много висок – 39. Клинт Истууд е известен на 82% от американците и има още по-впечатляващ Q от 50. Мит Ромни получи много добър съвет, когато го покани на Конвента на републиканците.

Но ако искате да достигнете до колкото се може повече хора, една-две звезди никога няма да са достатъчни. През 2012 г. Барак Обама имаше 228 поддръжници сред актьорите, Мит Ромни имаше 45. Комиците бяха 23 на седем, заетите в забавленията за възрастни – осем на три. Състезателите в Наскар и борците подкрепиха Ромни. Това обаче е само началото.

Политическите активисти работят все повече онлайн и успехът зависи от разбирането на алгоритмите на влияние и връзка. Социалните мрежи предлагат прозорец за това с кого точно се ангажираме и кои точно са „носителите на власт“ в нашия живот. Вземете за пример Klout, тя проследява 500 милиона души, 15 милиарда ежедневни информации и 10 000 области.

Инвеститорът Уорън Бъфет от „Бъркшир Хатауей“ не публикува в Туитър много често, но когато говори, хората слушат. Неговият Klout резултат е 86. Това подсказва бъдеще, при което нашето собствено ниво на звездност и влияние ще бъде нещо, което можем да изчислим и проследим.

Вашият звезден резултат може да се превърне в жизненоважна информация за бъдещите кандидатствания за работа. Той също така разкрива променящия се пейзаж на славата. Вземете за пример Том Ханкс, той може да е известен, но все пак 17% от американците не са го чували. Неотдавна списание „Варайъти“ посочи най-големите звезди сред 13 до 18-годишните в САЩ.

Списъкът беше оглавен от комедийния дует „Смош“, а зад тях остана друг комедиен дует – „Файн брос“. Чували ли сте ги? Не, нито пък аз, но все пак мина много време, откакто бях на 18. Но ако наистина искате да знаете кой оказва влияние в живота ви, има указание в неотдавнашно изследване, публикувано в списание „Нейчър“.

Фейсбук участвал в експеримент, при който на хората били показани послания, окуражаващи ги да гласуват. Тези, които изглежда проработили, били свързани с най-добрите им приятели. Джеймс Фоулър от Калифорнийския университет в Сан Диего смята, че само „най-близките 10 приятели във Фейсбук са от значение, останалите 140 нямат никакво значение“.

Когато става дума за политика, звездите помагат, ако искате да сте на първа страница или да се вдигне малко шум около вас. Но ако наистина искате да повлияете на хората, приятелите са от значение. /БГНЕС