Италия в трескаво очакване на президентските избори

Оставката на италианския президент Джорджо Наполитано в следващите седмици, която доскоро беше само медиен слух, се превърна в неизбежност и сега страната се чуди кой ще бъде следващият държавен глава.

Много личности – от бившия премиер Романо Проди до председателя на Сената Пиетро Грасо и министъра на икономиката Пиер Карло Падоан, както и фигури извън политическия живот, бяха споменати като възможни кандидати.

В политическите среди в страната дебатът е разгорещен. След като миналата седмица 89-годишният Наполитано даде да се разбере, че няма да изкара докрай 7-годишния си мандат, премиерът Матео Ренци заяви, че би искал новият президент да бъде избран с възможно най-широк консенсус. „Всички политически партии трябва сериозно да се замислят от какво ще се нуждае Италия през следващите седем години”, посочи Ренци.

До окончателното решение обаче има още много време, казва Петер Гомез – съосновател и автор във вестника Il Fatto Quotidiano. Управляващата лявоцентристка Демократична партия и опозиционните формации имат различни виждания за следващия президент, като Ренци иска това да бъде негов близък човек, а опозицията смята, че държавният глава трябва да бъде силна личност с голямо влияние. В същото време Гомез казва, че големите партии са изправени пред вътрешни битки, тъй като не могат да контролират вота на своите членове.

„Следващият президент трябва да бъде уважавана личност със силно международно присъствие и връзки, особено като се има предвид, че на европейско ниво сега Ренци разполага с по-слаб консенсус, отколкото когато неговото правителство встъпи в длъжност през февруари”, казва Гомез. Той отбелязва и колко трудно е да се намери политик, на когото италианците да вярват особено във времена на чести корупционни скандали в политическия свят.

Гомез е разговарял с влиятелни политици, но никой от тях няма представа какъв ще бъде развоят на събитията. Според него бившият премиер Марио Монти ще остане извън краткия списък с кандидати след слабите резултати на политическата му сила на последните избори. Ренци не скри, че би искал Италия да се сдобие с първата си жена президент. Министърът на отбраната Роберта Пиноти беше посочена от местните медии като възможен избор, но нейното предполагаемо участие в скандал за използване на военни полети за лични цели и злополучната й кандидатура за кмет в родния й град Генуа пред две години помрачиха тази възможност.

Друго име, което бе споменато от италианската преса, бе това на президента на ЕЦБ Марио Драги, който може да напусне европейската институция заради службата към страната си. „Това е една възможност, особено в случай че няколко тура от изборите се окажат неуспешни и влиятелни личности бъдат призовани да извадят страната от задънената улица”, казва Гомез.

Именно това се случи при безпрецедентното преизбиране на Наполитано, който встъпи в длъжност през април миналата година, след като италианският парламент на няколко пъти не успя да избере президент.

„Наполитано нямаше намерение за втори мандат”, казва Фабио Мартини, автор във вестник La Stampa и чест политически коментатор. Мартини посочва, че в крайна сметка Наполитано е приел, тъй като е осъзнал нуждата от стабилност във време на икономическа криза и политически застой в Италия. По същия начин избирането на приемника на Наполитано ще бъде решаващо за функционирането на „фабриката” за реформи. Правителството на Ренци се опитва да въведе някои дългоочаквани институционални и структурни промени, които имат за цел да модернизират скъпата бюрократична система, а подходящият президент би могъл да ускори процеса на реформиране, отбелязва Мартини.

Според него новият президент ще бъде и силна опора, ако Ренци, който среща съпротивата на опозицията и се бори с вътрешнопартийните разногласия, реши да свика предсрочни парламентарни избори – ситуация, която някои медии вече определиха като възможен „обрат” на италианската политическа сцена./Xinhua/Фокус