„Размразяване“ на отношенията

Положението в Европа и в света е крайно тревожно. Украинската криза продължава. Усилията за разрешаването й са неадекватни на заплахата, която застрашава всички нас.

През последните дни се чуват изявления за това, че са се появили шансове за помръдване от мъртвата точка. Но стрелбата продължава, хората продължават да умират.

Резултатите от събитията през последните месеци са катастрофално падение на нивото на доверието в международните отношения. Съдейки по скорошни изявления, дипломатите от двете страни се гласят за дългогодишна конфронтация. Това е изключително опасно. С това нажежаване на страстите, както е сега, ние може и да не преживеем тези години – на някого може и да не му издържат нервите.

Трябва да се направи всичко настоящата тенденция да бъде обърната. Как да стане това?

Към мен и други ветерани от световната политика, които са направили немалко за спирането на Студената война, се обръщат с молба за създаване на един вид „съвет на старейшините”, който да изготвя предложения за излизане от кризи. Смятам, че това си струва да се направи – опитът на ветераните може да е полезен. Но искам още сега да посоча някои съображения.

Първо, трябва изцяло да се осъзнае нуждата от спешно прекратяване на огъня и предотвратяване на хуманитарната катастрофа. Смятам, че и двете страни в украинския конфликт нарушават спирането на огъня, и двете страни са виновни в употребата на опасни оръжия и за нарушаване на човешките права. „Война до победен край” е невъзможна. Време е да се спрем!

Основата за намиране на решение са минските договорености. Друга няма. Русия, по думите на Путин, има възможност да въздейства на Донецк и Луганск. А международната общност на правителството на Украйна, което, между другото, призна, че проблемът няма военно решение. Трябва да се използват всички лостове за оказване на натиск над страните в конфликта.

Трябва да се намали напрежението в полемиките, взаимните обвинения, да не се допусне пропагандна бъркотия. Ползи от него няма, то само още повече задълбочава проблема.

Трябва да се договорят спешни мерки за предотвратяване на хуманитарната катастрофа. И да започне създаването на международен консорциум за оказване на помощ и възстановяване на пострадалите региони.

Второ, стратегическата задача е възстановяване на доверието. Тя трябва да се реши едновременно с извеждането на украинския конфликт от военната фаза в политическата.
Възстановяването на доверието трябва да стане не с декларации, а с конкретни действия. Преди всичко по пътя на доизграждане на европейската сигурност.

В края на 1990 година в Париж беше приета Харта за нова Европа. А след това забравиха за нея. В резултат не се състоя демилитаризиране на европейската политика. Нямаше конкретни стъпки за създаване на институции и механизми на европейската сигурност.
Все пак уставът на ООН предвижда, че споровете и конфликтите трябва да се разглеждат и разрешават на регионално ниво, преди да се изнасят на ниво Съвет за сигурност на ООН. Заради това на регионално ниво трябва да бъдат създадени механизми и инструменти за консултации в сферата на сигурността, превантивната дипломация, посредничеството и намирането на решения. Регионалните структури са по-близо до „театъра” на възможните конфликти, при нужда те могат да се използват по-оперативно, отколкото механизмите на ООН като глобална организация.

Трябва не просто да се върнем към предложението от 90-те години за Съвет за сигурност за Европа, но и да обмислим как да го екипираме с ефективни механизми. Той може да работи в режим на изучаване и мониторинг на съществуващи, „замразени” и потенциални конфликти. Да разработва предложения за превантивни усилия и мерки по разрешаване на конфликти.
Тези механизми могат да поемат подготовката на наблюдатели, посредници, представители на международната общност в зоните на напрежение и конфликти. Създаването на такива структури би подобрило атмосферата около усилията за разрешаване на съществуващи конфликти.

И второ – трябва да се върнем към съвместната работа върху глобалните проблеми и заплахи. Сега Западът практически намалява сътрудничеството с Русия в тези сфери. И това в допълнение към санкциите. Но нима на някого ще бъде от полза отказът от съвместната работа в борбата с тероризма, промените в климата, епидемиите? Трябва спешно да се „размразят” отношенията в тези направления.

Предлагам на лидерите на Русия и САЩ да помислят за провеждане на среща по широк спектър от теми, без предварителни условия. Трябва да се премине през целия спектър на отношенията и проблемите. Все пак тези две държави носят особена отговорност. Когато те се отказват от нея, светът се сблъсква с тежки последствия.

Такава среща трябва да се подготви и между Русия и ЕС. Не трябва да се страхуваме,ч е някой „ще изгуби облика си”, че някой ще спечели пропагандна победа. Всичко това трябва да остане в миналото. Трябва да се мисли за бъдещето./„Российская газета”/Фокус