Цитати от Николай Хайтов за началото на седмицата

След Иван Вазов народният писател на България е акад. Николай Хайтов“, така Любомир Левчев, нарича любимия писател. Няма негов текст, който да не е свързан със съхраняването на духовната и физическата цялост на Родината. Книгите на Хайтов са с цвят и мирис. В тях се усеща дъхът на нещо истинско и силно, страстно и горчиво. Те са изпълнени с духа на България, превръщайки нейната съдба в своя лична болка, в микрокосмос, където се оглеждат общонародни, общонационални, всебългарски проблеми. При Хайтов постоянно присъства мисълта за художественото слово като израз на историческата съдба и въплъщение на националната идентичност: кауза, на която той остана верен до края. На върха на ценностната система на Николай Хайтов бе Отечеството, а способността да пожертваш нещо от себе си за него беше висша добродетел.
Неслучайно в една от последните си книги „Който има ухо, да чуе“ Хайтов посочва, че е склонен да се съгласи със знаменитата мисъл на Марк Твен, че „цялата истина може да се каже само от оня свят“, но с едно изключение: „Истините, които засягат съдбата на цели народи, не бива да се отлагат за оня свят, Доц. д.н. Ивайло Христов

Подбрахме няколко цитата от Николай Хайтов за началото на седмицата.

Аз на два пъти влизах във война: в първата – фронтално, а във втората – като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек преспокойно може да си умре.
И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!
„Дърво без корен”

В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!
„Мъжки времена”

Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.
„Сватба”

В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.
„Дервишово семе”

„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.

„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)

„Главата ми да отсекат, пак ще викам: ‘Да живее България!’“

„Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а «правата на човека» да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“

„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.“

,,Крила имат само тия,дето сърце им иска да лети

„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)

„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.„ – в интервю от 1993г.

„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“