Как да преодолеем желанието да се харесваме на всички?
Били ли сте някога в ситуация, в която взимате дадено решение, а по-късно се оказва, че никой друг не смята, че то е било правилно? И увереността, която сте изпитвали до този момент, бавно, но сигурно се изпарява. Ако отговорът е „да“, то е добре да се запитате дали не сте от типа хора, които изпитват постоянно желание да се харесат на абсолютно всички. „Да имаме желание за одобрение от страна на околните е съвсем нормален акт, който се нарича социална адаптация. И в него няма нищо опасно, поне до момента, в който това желание започва да е в противоречие със собствените ни нужди и вътрешни граници“, разкриват психолозите.
Липсата на реална самооценка
Според специалистите, основният мотив хората да изпитват непреодолимо желание за одобрение от външна страна е неспособността им за реална самооценка, която да отсее кои са предимствата и недостатъците им. „Много от нас могат да се открият единствено в очите на околните, като така формират разбиранията си за правилно и неправилно спрямо това мнение. Това обсесивно желание за положителна реакция от околните често е признак за проблемни преживявания в детството, най-често при взаимоотношенията с родителите. Подобен типаж се формира в случаите, в които детето получава ласки и любов от тях единствено, когато е оправдало очакванията им. Постепенно то се научава, че заслужава щастие и радост единствено, когато удовлетворява очакванията на другите, без да се замисля за своите собствени нужди“, коментират психолозите.
Как да познаем дали сме подобен тип?
Ето и най-честите признаци, че сме хора, които търсят постоянно външното одобрение:
1. Склонни сме често да скрием истината, за да не обидим някой. Ако например, роклята стои отвратително на приятелката ни в магазина е по-вероятно да я определим като фалшивото „много добре изглеждаш“, отколкото като реалното „ужасно ти стои“.
2. Избягваме всякакви ситуации, които предполагат открит конфликт с непознати, защото се страхуваме, че подобно поведение ще бъде строго осъдено.
3. Допитваме се до съвет винаги, когато не сме сигурни как да постъпим в дадена ситуация. За нас е жизненоважно някой да потвърди, че решението ни е правилно.
4. Променяме често позицията си. Ако допреди минута сме вярвали, че нещо е правилно, то под влияние на околните, бързо започваме да се съмняваме в трезвата си преценка.
5. Редовно потъпкваме собствените си интереси – не отиваме на филм, който отдавна искаме да гледаме, като отдаваме предпочитание на желанието на приятел, близък и т.н. За нас е по-важно да угодим на хората около нас, отколкото на нас самите.
6. Почти винаги, когато вършим нещо, го правим с мисълта как то ще бъде прието. Например: ако готвим някакво ястие, се притесняваме дали то ще бъде харесано. Приоритет е да бъдем похвалени от другите, отколкото дали ще ни допадне на нас.
7. Чувстваме се обидени и засегнати, когато в разразен спор близките или приятелите ни не изкажат подкрепа в наша страна.
Голямата опасност
Основният проблем при търсенето на постоянно външно одобрение е, че построяваме живота си изцяло според вижданията и мнението на околните. Не вършим това, което ние харесваме и желаем и в даден момент се оказва, че няма как да постигнем щастие и удовлетвореност от себе си, просто защото не задоволяваме личните си нужди. Това води и до спад на личното самочувствие и недоволство от обкръжението ни, смятайки, че не получаваме нужното уважение.
„Най-лошото за един човек е да разбере, че дълго време е живял не своя собствен живот, а този на околните“, категорични са психолозите в това отношение.
Как да преборим зависимостта си от чуждото мнение?
Всички специалисти са убедени в мнението, че хората ни уважават и харесват най-много, когато демонстрираме своята независимост и твърда убеденост в собствените действия. Истината е, че всеки човек поотделно формира принципите и житейските си нагласи под влияние на собствени ключови моменти от живота си, които няма как да са присъщи за друг. Увереният човек е естествен в думите и постъпките си и когато демонстрира, че няма никаква нужда от одобрението на другите, печели далеч по-лесно уважение и безпроблемно привлича интереса на хората към себе си. „Тайната е в разбирането, че ние всички имаме своите предимства и недостатъци и с нищо не сме по-различни от всеки друг. Затова и колкото по-малко зависим от чуждото мнение, колкото по-малко търсим симпатия и съчувствие за постъпките си, толкова по-добре е това за нас самите“.
Не е нужно да се борите с желанието си да угодите на хората, на които държите, но трябва да се научите да игнорирате техните интереси, когато те влизат в противовес и конфликт с вашите потребности, правила и морални граници. Само така ще формирате собствена самооценка, която ще ви направи удовлетворени от живота ви“.
