Политиките на Обама към расизма

Барак Обама е първият президент на САЩ от афроамерикански произход. Въпреки това той никога не е искал да бъде президентът на афроамериканците в страната. Трагедията във Фъргюсън отново постави тази дилема. Непълнолетно афроамериканско момче беше застреляно от бял полицай през лятото – тогава афроамериканското малцинство в страната погледна с очакване към Вашингтон. То иска „неговият” президент да предприеме някакво действие, което да покаже, че той осъжда всекидневния расизъм и насилието от страна на полицията. Въпреки това Обама запази мълчание по въпроса и коментира само онези престъпници, които се бунтуват във Фъргюсън. Защо?

Бабата, която прави пренебрежителни забележки за афроамериканците

Обама, чийто баща е афроамериканец от Кения, а майка му е бяла жена от щата Канзас, е страдал от прояви на расизъм през живота си. Самият той разказва как собствената му баба е правила пренебрежителни забележки спрямо афроамериканците. Днес все още могат да се чуят негови изказвания колко много го е наранило това. Освен това той много добре познава от опита си на социален работник през 80-те години на миналия век в Чикаго как в САЩ се смесват бедност, насилие, криминални прояви и расизъм, които са причина за смъртта на много афроамериканци в този период.

Расизмът не е една от политически интересните теми за Обама. Неговата най-силна тема при ефектната му поява на националната политическа сцена през лятото на 2004г. в деня на избора на представители на Демократическата партия в Бостън беше разделението на населението на САЩ на „сини” и „червени” – на една консервативна и републиканска Америка и на една либерална демократична страна. Тогава той не спомена за разделението между една „бяла” и една „черна” Америка.

По време на предизборната си кампания през 2008г. Обама преди всичко говореше как ще обедини „синята” и „червената” Америка, което вероятно е било тактика, защото тогава той спечели симпатиите на по-голям брой гласоподаватели. Това би трябва да е последица от политическата му социализация и поколението, на което принадлежи – за родения през 1961 г. Обама, когато Движението за граждански права почти е победило, борбата „бели срещу черни” вече не играе екзистенциална роля.

Първо американец, а после цветнокож

Досега Обама е произнесъл само една реч за отношението между „черни” и „бели”. Това се случва през месец март 2008г., в средата на предизборната му кампания, когато трябваше да оправдае отношенията си с радикалния пастор от афроамерикански произход – Джеремая Райт, който е известен с язвителните си расистки забележки спрямо белите. Речта беше добра и пълна с обяснения защо афроамериканците в САЩ все още се чувстват потиснати, докато белите вярват, че лошите времена на безправието, разделението на расите и „Ку клукс клан” отдавна е отминало.

Но също така това беше реч на един мъж, който на първо място се чувства американец, а чак после – цветнокож. Да е афроамериканец, е само една част от идентичността на президента; също до такава степен той принадлежи и на бялата раса, от която произлиза и бялата му баба, която при възможност прави расистки коментари. В изказването си той си припомни и историята на живота си, която не е белязана от бремето на експлоатиран афроамериканец в едно враждебно общество, а точно обратното – на един млад мъж с по-тъмен цвят на кожата, който въпреки това следва право в Харвард, стана сенатор на Вашингтон и малко по-късно бе избран за президент на САЩ.

Възходът на Обама не променя нищо в ситуацията с расизма

Дали и други афроамериканци имат подобна фантастичната история? Повечето от тях – не. От социалните статистики може да се види, че афроамериканците в САЩ все още получават добро образование и добре платена работа по-трудно в сравнение с белите. Освен това, те по-често попадат в затвора и по-често са жертви на убийства. Този факт е описан от хиляди студии и понякога расизмът играе важна роля в резултатите от изследванията. Затова издигането на Обама не е показателен за общия случай.

Фактът, че той е спечелил два пъти изборите за президент на САЩ доказва единствено, че има достатъчен брой американци, които не са расисти. Това не означава, че расизмът е бил изкоренен. Но това не е задача а афроамериканците, а на белите./Spiegel/фокус