Няколко цитата от Кафка за началото на седмицата

Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век. Роден е в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Кафка е родоначалник на екзистенциализма в литературата – възприема човек като субект, а не като обект на творчеството си. Не само като мислещ субект, но и като действена, чувстваща, жива човешка личност. Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години.

Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.

Ето няколко цитата от Кафка за началото на седмицата.

Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.

Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.

Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.

Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.

Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.

Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.

Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.

Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.

Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.

Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.

Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.

Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.

Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.

Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното.

Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.

Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.

Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.

Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.