Архив

Иван Стамболов, www.5corners.eu Много съм доволен от банковата истерия, защото тя ми помогна да освежа погледа си върху политическия живот. Научих, че до броени седмици ще се роди нова партия, чийто лидер ще бъде човек на име Чикагото – бивш катаджия и международен наркотрафикант, чийто син също е лидер на партия и „един от хората на Петното“, каквото и да означава лидер на политическа партия да е нечий „човек“ (слагам го в кавички, защото човекът не е създаден, за да бъде собственост). Но защо пък да не е – „лидер“ означава „водач“, тоест някой, след когото останалите са готови да вървят. Той може да е „човек“ на всекиго и феновете му пак да вървят след него. Случва се непрекъснато. Е, ако лидерът, след когото вървят феновете, е със специфично име като „Чикагото“, „Петното“, „Дон Цеци“, „Дудука“ и т.н., най-вероятно специфично ще бъде и мястото, до което ще ги заведе. Тъй както, ако тръгнете след зелена муха, знаете къде ще стигнете. Но какво да се прави: това са традиционни и добре познати особености на българското лидерство.